Синклинорий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антиклинорий, илюстриращ ветрилообразното разположение и направлението на нагъване към съседните синклинории.

Синклинорий (на старогръцки: συγκλίνω – „слагам заедно“, на гръцки: οροςпланина) е голям по размери и сложно изграден комплекс от гънки в слоевете на земната кора, характеризиращ се с общо понижение в централните си части. Като цяло образува голяма синклинала, усложнена от множество малки гънки. В дължина синклинориите достигат до няколкостотин km, ширината им съставлява десетки km, понякога и над 100 km. Синклинориите възникват обичайно в геосинклиналите в резултат от големи и продължителни потъвания на земната кора, съпроводени от процеси на натрупване на мощни седименти. Синклинориите са съпроводени с противоположните им по форма структури – антиклинориите.[1]

В България такъв комплекс са Бургаският антиклинорий.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Синклинорий, т. 23, стр. 42
  2. Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 19.