Синхротрон
Синхротронът е вид цикличен ускорител на частици, произлизащ от циклотрона, при който ускоряваната частица пътува по фиксирана пътека в затворен контур. Магнитното поле, което насочва потока на частиците в контура, нараства с течение на времето в хода на ускорителния процес – то се синхронизира с повишаващата се кинетична енергия на частиците.[1] Синхротронът е един от първите ускорители на частици, позволил построяването на големи съоръжения, тъй като огъването на магнитното поле, насочването на потока частици и ускорението му могат да се разделят на различни компоненти. Най-мощните съвременни ускорители на частици използват варианти на синхротронния дизайн. Най-големият такъв е Големият адронен колайдер близо до Женева, построен през 2008 г. от ЦЕРН. Той може да ускорява потоци от протони до енергия 6,5 тераелектронволта (TeV).
Принципът на синхротрона е изобретен от Владимир Векслер през 1944 г.[2] Едуин Макмилан построява първия електронен синхротрон през 1945 г., достигайки до принципа независимо от Векслер.[3][4] Първият протонен синхротрон е проектиран от Марк Олифант и построен през 1952 г.[5][4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Handbook of Accelerator Physics and Engineering. 2nd. World Scientific, 2013. ISBN 978-981-4417-17-4. DOI:10.1142/8543.
- ↑ Veksler, V. I. A new method of accelerating relativistic particles // Comptes Rendus de l'Académie des Sciences de l'URSS 43. 1944. с. 346 – 348. Архивиран от оригинала на 2017-05-10.
- ↑ J. David Jackson and W.K.H. Panofsky. EDWIN MATTISON MCMILLAN: A Biographical Memoir // National Academy of Sciences, 1996.
- ↑ а б Wilson. Fifty Years of Synchrotrons // CERN. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 15 януари 2012.
- ↑ Rotblat, Joseph. Obituary: Mark Oliphant (1901 – 2000) // Nature 407 (6803). 2000. DOI:10.1038/35035202. с. 468.