Син кит (игра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Син кит (на руски: Синий кит) е интернет легенда за несъществуваща онлайн игра, която се разпространява през основно търсещи сензация сайтове и медии в много държави по света. Историята за "играта" възниква в Русия през 2015 г. и получава широка популярност благодарение на публикация на руската журналистка Мурсалиева "Групи на смъртта". В статията си от 2016 г. Мурсалиева твърди, че в резултат на тази "игра" 130 руски тнийнейджъри са се самоубили - нещо, което впоследствие не намери никакво потвърждение. Тя използва разпространилата се в Русия младежка мода за заиграване с темата за смъртта в различни групи в руската социална мрежа Вконтакте. В тази субкултура запозват да се използват различни хаштагове като f56, f58, "Синий кит", "Море китов", "Тихий дом" и т.н. и се обсъжда нашироко темата за смъртта и самоубийството.

Според разпространената легенда "играта" се състои от серия от 50 предизвикателства, възлагани на играчите от администраторите (куратори) за период от 50 дни, като последното предизвикателство е играещият да извърши съмоубийство. Идеята идва от новелата на 17-годишна руска авторка, написала под псевдонима Стейси Крамер "50 дни до моето самоубийство".

Публикацията на Мурсалиева предизвиква сензация в руските медии и властите са принудени да започнат разследване, което води до десетки тийнейджъри, създавали и публикували в онлайн групи, но също така и до арестуването през ноември 2016 г. на 21-годишния Филип Будейкин (Лис). Въпреки дългото разследване не е открит нито един реален случай на самоубийство под влиянието на някакъв "куратор". През юли 2017 г. Филип Будейкин все пак е осъден на 3 години и 4 месеца в лагер със свободен режим заради контактуването и разговорите с две момичета на 16 и 17 години за самоубийство.Самият Будейкин, който е учил в специално училище за деца с умствени затруднения и по време на разследването имаше съобщения, че най-вероятно страда от биполярно разстройство, многократно сменя версията си. Почувствал се като звезда, в едно интервю той даже заявява, че сам е измислил "играта", за да освободи Земята от био-боклука на недостойни за живот хора. След това той сам отхвърля тази версия. Никакви негови съмишленици или пък други лица, които да имат отношение към групите и разпространяването на хаштаговете не са идентифицирани освен самите тийнейджъри, които са членували в някои от сходните групи във Вконтакте.

Междувременно обаче сензационната легенда беше подхваната в съседни на Русия страни, а после - и в други държави по света. В България сензацията гръмна през февруари 2017 г. и продължи до началото на март, след като Националният център за безопасен интернет заедно с ГДБОП проведоха разследване и установиха, че става въпрос за градски мит. Беше разпространен материал, опровергаващ сензацията, както и съвети към родителите как да предпазват децата си от тормоз от връстници с наплашване със "синия кит".

Въпреки че не съществува като игра, легендата крие реални опасности от използването й от непълнолетни с цел да сплашват техни връстници.

Името „син кит“ идва от явлението при китовете, които се изтласкват на брега, обикновено поради дехидратация, което е свързано със самоубийство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Как да предпазим децата от манипулациите и тормоза "Син кит" - https://www.safenet.bg/bg/novini/329-kak-da-predpazim-decata-ot-sinkit

„Синият кит“ като зловеща манипулация на родителските страхове - https://www.safenet.bg/bg/novini/328-siniat-kit-manipulacia

В ГДБОП няма сигнали "Син кит" да се разпространява чрез социалните мрежи - https://www.24chasa.bg/novini/article/6455621

Is the Blue Whale Challenge a Hoax? - https://www.webwise.ie/parents/blue-whale-game-hoax/

'Blue Whale' Game Responsible for Dozens of Suicides in Russia? - https://www.snopes.com/fact-check/blue-whale-game-suicides-russia/

When ‘fake news’ becomes real: What next with ‘Blue Whale’? - https://www.netfamilynews.org/fake-news-becomes-real-next-blue-whale