Сирски преводи на Библията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сирските или Сиракските (от наименованието на източна Сирия към Ирак в Кюрдистан) преводи на Танаха с Новия завет са последователни версии на преводи от Таргума на Стария завет, ведно с прибавени към него редактирани вариации на Новия завет. Осъществени са в Близкия изток на сириак (източноарамейски диалект). Най-ранния сирски превод на Библията датира от 1–2 век на новата ера.

Диатесерион[редактиране | редактиране на кода]

Първият новозаветен превод на сириак е направен от Тациан през 165 г. и се нарича Диатесерион (буквално едно до четири). Диатесерион е сборник на четирите Евангелия в един разказ вместо в четири. За определен период преводът е официална версия на Светото писание на сириакските църкви с коментар от Ефрем Сирийски. По-сетне, в опит за църковна реформа, епископи на Сириакската църква въвеждат в богослужението с цел уедняквяване на християнската практика за Четвероевангелие - нов заместващ текст на евангелието от Диатесериона. През 423 г. Теодорит, епископ на Кирус Сирийски, разположен на Ефрат, пише, че е събрал повече от 200 копия на Диатесериона и ги е заменил с Четвероевангелието по подобие на другите християнски църкви. Копие от Диатесериона не е достигнало до днес за съжаление, именно поради църковната политика за уедняквяване на текстовете на Новия завет в богослужението по него време.

Стари сириакски преводи[редактиране | редактиране на кода]

Ранните сириакски преводи на Стария и на Новия завет, които заместват Диатесериона с Четвероевангелието, се наричат на латински Vetus Syra (древносириакски). Източник на старозаветния текст най-вероятно е бил арамейския Таргум. Новият завет е преведен от западни гръцки варианти, установимо от двата запазени ръкописа, известни като Syra Sinaiticus и Syra Curetonianus. Тези текстове са били разпространени между ранните християни в Палестина и носят западноарамейски езикови маркери. Syra Sinaiticus (обозначаван като sin или sys) е вероятно по-стария от двата текста. Curetonian Syriac (обозначаван cur или syc) е доста близък до Синайския кодекс и се предполага, че е негова ревизия в полза на византийския текст.[източник? (Поискан преди 1 ден)]

Пешита[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието Пешита произлиза от сириак и означава обикновен или общоприет. Това е най-старият запазен сириакски текст на цялата Библия. Различните запазени ръкописи на Пешита датират между 4 и 9 век. Текстът на Стария завет в Пешита е независим превод от протомазоретски оригинали. Предполага се, че е повлиян от арамейския Таргум, въпреки че на места личи използването на LXX (Исая и Псалми).[източник? (Поискан преди 1 ден)]

Новият завет в Пешита е изцяло нов превод, а не ревизия на древносириакския текст. Евангелията носят определено византийски текстови характеристики. Деяния на светите апостоли и посланията на Павел не са нито западни (виж Католическа църква), нито александрийски (виж Александрийска патриаршия). Пешита не включва в разлика от каноничната Библия Второто и Третото послание на Йоан, Откровението му, както Второто послание на Петър и Посланието на Юда.[източник? (Поискан преди 1 ден)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]