Скала на Сафир-Симпсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скала на Сафир-Симпсън
Категория Скорост на вятъра Повишение на нивото на водите
5 > 249 km/h > 5,5 m
4 210 - 249 km/h 4 - 5,5 m
3 178 - 209 km/h 2,7 - 3,7 m
2 154 - 177 km/h 1,8 - 2,4 m
1 119 - 153 km/h 1,2 - 1,5 m

Скалата на Сафир-Симпсън е скала за определяне на силата на тропическите циклони в по-голямата част от Западното полукълбо, когато надхвърлят силата на тропически депресии и тропически бури и се превърнат в урагани. Скалата разделя ураганите на 5 категории, разграничавайки ги по силата на техните постоянни ветрове. За да бъде определен за ураган, тропическият циклон трябва да има най-силни постоянни ветрове от най-малко 119 km/h (34 m/s). С категория 5 по скалата на Сафир-Симпсън се класифицират ураганите, които превишат ветрове от 249 km/h.

Категориите по скалата са предназначени предимно за измерване на потенциалните щети и наводенения, които ураганът ще предизвика, докато е на сушата, въпреки че са били критикувани като твърде прости. Официално, скалата на Сафир-Симпсън се използва за урагани, формирани в Атлантическия океан и северния Пасифик, източно от Международната линия за смяна на датата. Другите райони в света, които са под въздействието на такива бури, използват други скали и категории, за да ги определят. В зависимост от това кой е районът, тези бури се наричат "циклони" и "тайфуни".

Категории[редактиране | edit source]

Скалата разделя ураганите в пет различни категории въз основа на вятъра, атмосферното налягане и повишаването на нивото на водите. Американският национален център по ураганите определя ураганите от категория 3, 4 и 5 като значителни урагани.

Категория 1[редактиране | edit source]

Категория 1
Постоянни ветрове 33–42 m/s Hurricane Gaston.jpg
Ураганът Гастън приближава сушата
119–153 km/h
Повишаване на нивото на водите 1,2–1,5 m
Атмосферно налягане 980–989 bar

Ураганите от първа категория обикновено не причиняват значителни щети на постройките, но могат да изкореняват дървета. Керемиди и дъски от лошо проектирани покриви могат да бъдат отвяни. Тези урагани също понякога предизвикват наводнения по крайбрежията и причиняват малки щети на пристанищата.

Примери за такива урагани са: Алис през 1954, Дани през 1985, Джери през 1989, Исмаел през 1995, Гастън (на снимката) през 2004, Умберто през 2007, Борис през 2008 и Берта 2008.

Категория 2[редактиране | edit source]

Категория 2
Постоянни ветрове 43–49 m/s Alma 23 june 1996 1336Z.jpg
Ураганът Алма приближава сушата
154–177 km/h
Повишаване на нивото на водите 1,8–2,4 m
Атмосферно налягане 965–979 bar

Урагани от втора категория могат да нанесат щети на покриви и лошо проектирани врати и прозорци. Значителни щети ураганът нанася на земеделските култури и растителността, някои пътни знаци и пристанищата.

Примери за урагани от втора категория са ураганът Карол през 1954, Диана през 1990, Ерин през 1995, Алма през 1996, Марти и Хуан през 2003 и Доли през 2008.

Категория 3[редактиране | edit source]

Категория 3
Постоянни ветрове 50–58 m/s Hurricane Alicia 1983.jpg
Ураганът Алисия наближава Тексас
178–209 km/h
Повишаване на нивото на водите 2,7–3,7 m
Атмосферно налягане 945–964 bar

Урагани от трета категория, както и урагани с по-голяма сила, получават названието значителни урагани, когато са разположени в Атлантическия океан и източната част на Тихия океан. Тези урагани могат да причинят повреди на малки и стандартни жилища. Обикновено ураган от такава категория разрушава сгради без стабилна основа. Наводнененията близо до брега, предизвикани от повишаването на нивото на водите, разрушават по-малките постройки, докато плаващи отломки удрят по-големите. Допълнително, теренът може да бъде наводнен сериозно дори и далеч от брега.

Примери за урагани от трета категория за ураганите Алма (1996), Алисия (1983), Фран (1996), Исидор (2002), Джийн (2004) и Лейн (2006).

Категория 4[редактиране | edit source]

Категория 4
Постоянни ветрове 59–69 m/s Hurricane Iniki 11 sept 1992 2358Z.jpg
Ураганът Иники бушува на Хавайските острови
210–249 km/h
Повишаване на нивото на водите 4–5,5 m
Атмосферно налягане 920–944 bar

Ураганите от четвърта категория могат да предизвикат по-големи повреди на неносещите стени и технически поражения на покривите на малките резиденции. Тези урагани предизвикват ерозия на плажовете. Дори и далеч от брега, теренът може да бъде силно наводнен поради голямото повишаване на нивото на водите от 4 до 5,5 m. Ветровете на ураган от четвърта категория, със скорост над 210 km/h изкореняват дървета, нанасят щети на сградите, покривите, пристанищата, бензиностанциите. Ураганите от такава категория са много опасни за населените места. Примери за такива урагани са ураганите Иники (на снимката) през 1992, Ирис през 2001, Чарли през 2004 и Густав през 2008.

Категория 5[редактиране | edit source]

Категория 5
Постоянни ветрове над 69 m/s Gilbert 13 sept 1988 2118Z.jpg
Ураганът Гилбърт, преди да достигне максималната си сила
над 249 km/h
Повишаване на нивото на водите над 5,5 m
Атмосферно налягане под 920 bar

Ураган от такава категория разрушава почти всичко по пътя си. След преминаването на такъв ураган много постройки и керемидени покриви са разрушени. Чупят се прозорци, врати, срутват се някои стени. Повишаването на нивото на водите с над 5,5 m води до наводнение в крайбрежните райони и в приземните етажи на сградите. При преминаване на такъв ураган покрай населени места се изисква евакуация на населението.

Примери за такива урагани са ураганите Андрю през 1992, Дийн и Феликс през 2007 и Катрина през 2005.

Вижте също[редактиране | edit source]

Скала на Бофорт