Скършена джамия (Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скършена джамия
Yıkık Cami
Карта
Местоположение в Битоля
Вид на храмаджамия
Страна Северна Македония
Населено мястоБитоля
Религиясунитски ислям
МюфтийствоБитолско
Архитектурен стилранен класически османски
ИзгражданеXVI – XVII век
Състояниеразрушена в 1974 година

Скършената джамия или Якък джамия или Кърък джамия (на турски: Yıkık Cami, Kırık Cami, на македонска литературна норма: Скршена џамија) е бивш мюсюлмански храм в град Битоля, Северна Македония.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Джамията е била разположена в южната част на града, отдалечена от чаршията, на улицата, водеща към Ленския мост.[1] На мястото е построен жилищният комплекс „Грозд“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Местна християнска легенда твърди, че на мястото на джамията е имало християнска църква, посветена на Свети Николай[1] или на Свети Павел. Местните християни посещават храма и палят свещи на източната стена. В 1974 година са проведени археологически разкопки, които обаче не показват наличие на по-ранна сграда.[3]

На базата на архитектурата може да се предположи, че храмът е изграден в XVI – XVII век, като пример за провинциален консерватизъм.[3]

Името си Скършена дължи на това, че пострадва силно от бомбардировките през Първата световна война, а минарето ̀и е скършено наполовина.[1]

Сградата е разрушена в 1974 година, поради лошото си състояние.[3] Върху нея е изградена сградата „Грозд“.[4]

Според Гюлшен Дишли малката сграда първо е била изградена като джамия, а после превърната в тюрбе.[5]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Джамията е била малка с квадратно молитвено пространство с основа 7,93 m. Покрита е била с плитък купол върху пандантиви с диаметър 6 m. Барабанът е опростен с използване на горните ъгли на пандантивите – стар метод за преход, типичен за ранните джамии. Зидарията е била клоазоне с редуващи се редове камък и четири реда тухли. Стените са били дебели 1 m. Горните части на сградата са били от ломен камък, покрит с керемиди. Минарето е имало основа от камък и тухла, то тялото му и шерефето са били изцяло от тухла. На север е имало трем с размери 3,72 x 7,93 m с полуцилиндричен свод.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir // Патримониум V (10). 2012. с. 294. Посетен на 19 ноември 2017.
  2. а б Скршена Џамија // Центар за етнолошки истражувања и применета антропологија. Посетен на 3 юли 2023. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir // Патримониум V (10). 2012. с. 295. Посетен на 19 ноември 2017.
  4. Стара Битола // Бабам Битола. Посетен на 20 ноември 2017.
  5. Dişli, Gülşen. Cultural Heritage and Gender: On the Traces of Women’s Prayer Space in Bitola Mosques // Online Journal of Art and Design 5 (2). April 2017. с. 24 – 25.