Словенска фонетика

В словенски има 29 фонеми, които се разделят на гласни, сонантни и шумови съгласни.

Гласни (Samoglasniki)

Гласните в словенски могат да бъдат дълги и кратки (dolgi in kratki) и тесни и широки (ozki in široki)

Ударение (Naglaševanje)

΄ – дълго възходящо – ostrivec (дълги гласни – dolgi samoglasniki)
` – кратко низходящо – krativec (кратки гласни – kratki samoglasnik)
ˆ – дълго низходящо – strešica (широки и дълги гласни – široki in dolgi samoglasnik)

В словенски няма дълги неударени гласни – дължината на гласните винаги се свързва с ударение.

Краткото ударение се среща в едносрични думи или на последната сричка в многосрични, много рядко се появява в началото на многосрични думи.

Букви o и e

e

1) Тясно e, което винаги е дълго (среща се само в дълги срички):

• ẹ → léd (лед), pét (пет), méd (мед: метал – в женски род; пчелен мед – в мъжки род), lép (хубав, красив)

В кратки срички – само пред j:

• ẹ → jèj (яж), povèj (кажи), glèj (виж)

Няма тясно неударено e.

2) Широко ê

• В дълги срички: mêtla (метла), sêstra (сестра), pêta (пета);
• В кратки срички: mèč (меч);
• В неударени срички: pepélnik (пепелник)

ə – ъ (polglasnik):

• pétek /petək/ (петък), kovček /koụčək/ (куфар), prijéten /prijetən/ (приятен), oster /ostər/ (остър)

Във всички зависими падежи тази гласна изчезва – непостоянна гласна.

Среща се:

• В представки: sestaviti (да съставя), sežgati (да изгоря), sezidati (да изградя);
• В корена надумите: dèž (дъжд), mègla (мъгла).

Гласната ə никога не може да бъде дълга: stèza (пътека), dèska (дъска), semènj (изложение, панаир), bezèg /bəzək/ (бъз (растение)).

Пред сричкотворно r също се изговаря ǝ: smrt /smǝrt/ (смърт), vrt /vǝrt/ (градина) и т.н.

В словенски език широко е разпространена редукцията на неударените гласни (подобно на български, но не идентично).

С буква e се означават следните фонеми:

1. ẹ́, ẹ̀
2. ê, è, e
3. ə̀, ə

o

1) Означава тясно o, най-често в дълги срички:

• ọ́ pót (път), móst (мост), nóša (носия; носене), kóž (кожа в родителен падеж множествено число)
• ọ̀ може да се срещне пред ŭ – ọ̀ŭ:
  • kọ̀l (кол), sọ̀l (сол), sọ̀lza (сълза), vọ̀lk (вълк)

2) Означава широко o:

• ô rôka, nôga, vôda
• ò otròk, prenòs

Неударената гласна o е подложена на редукция.

Система на дългите гласни (sistem dolgih vokalov)

í						ú
	ẹ́				ọ́
		ê		ô
			á

Система на кратките гласни (sistem kratkih vokalov)

ì						ù
			ə̀
	ẹ̀				ọ̀(ŭ)
		è		ò
			à

Система на неударените гласни (sistem nenaglašenih vokalov)

i						u
			ə
		e		o
			a

Само широки гласни:

píli (пили)						púli (скубе)
	pẹ́li (пели)				pọ́lji (две полета)
		pêlji (карай (кола))		pôli (два листа формат A3)
			páli (пали, гори)

Система на съгласните (Soglasniški sistem)

1. Сонантни съгласни (Zvočniki)

• r, l, m, n, v, j, l’, n’, w

Буква v

• Изговаря се като [v] само пред гласни и сричкотворно r:
  • Véra, véverica (катеричка), vás (село), vôda (вода), vêdro (ведро), vŕt (градина), vrvíca (въженце, канап), vŕh (връх)

• Изговаря се като [w] след гласна на края на думите или сричките, пред съгласна:
  • siv [siw] (сив), sivkast [siwkast] (сивкав)

• Изговаря се като [u] в началото на думите, пред съгласна, съответно между две съгласни:
  • vsak [usak] (всеки), predvsem [predusem] (преди всичко)

и на края на думата, след съгласна:

• • vŕv [vəru] (въже, връв)

Предлогът v се изговаря като [w] или [v]:

• • v očéh [w očéh] или [v očéh] (в очите)

Буква l

• Обикновено се изговаря като средноевропейски [l], което е по-меко от българското (с върха на езика върху венеца над предните зъби).
• Изговаря се като [w] на края на думата:
  • При минали причастия на – l в мъжки род:

péti – pél [péw] (пея – пял)

imeti: imél (имам – имал)

• • При прилагателни в мъжки род на – l:

vesél (весел), bél (бял), kìsel (кисел)

• • При съществителни на – l:

kol (кол), sol (сол), misel [misəw] (мисъл), živàl [živaw] (животно)

• Изговаря се като [w] в средата на думата, на мястото на старо сричкотворно l:
  • solza (сълза), volk (вълк), bolha (бълха), volna (вълна), molst (доя), poln (пълен)

• Изключения от правилата за изговор на l като [w]: изговаря се като [l]:
  • При съществителни от женски исреден род на –la и –lo в родителен падеж множествено число:

skala (скала) – skal [skal], milo (сапун) – mil (за разлика от [miw] – милостив, милосърден), darilo (подарък) – daril, zdravilo (лекарство) – zdravil, čebela (пчела) – čebel

• • При производни думи:

milnica (сапунена вода)

• • В нови и други думи:

poljedelstvo (земеделие, селско стопанство); letalstvo (въздухоплаване, авиация), glagol (глагол), samostalnik (съществително име), glavobol (главоболие), bol (болка), prestol (престол), sokol (сокол), bolnica ([bólnica] болница, но с изговор [bowníca] означава „болна жена“)

• • В чужди думи:

general (генерал), alkohol (алкохол), kanal (канал), palma (палма), vokal (вокал, гласен звук)

• • В чужди лични, географски и др. имена:

Bolgar (българин), Dalmacija (Далмация), Volga (Волга)

Буквосъчетания lj, nj

• Пред гласна се изговарят като два отделни звука: [l+j], [n+j]
  • Ljubljana (Любляна), volja (воля), želja (желание), njena (нейна), konja (кон в родителен падеж единствено число)
• В края на дума или сричка се изговаря като палатален (мек) звук: [l’], [n’]
  • molj (молец), dalj (по-дълго, по-далеч), daljši (по-дълъг, по-далечен), manj (по-малко, минус), manjšati (намалявам, смалявам)

2. Шумови съгласни (Nezvočniki)

• Звучни (Zveneči): b, d, g, z, dz, dž, (v),
• Беззвучни (Nezveneči): p, t, k, s, c, č, f, h

Примери:

• На края на думите става обеззвучаване на звучните съгласни.
  • [pét] pét (пет) → péd (педя)
  • [pót] pót (път) → pòd (под)
  • [brat] bràt (брат) → brád (брада в родителен падеж мн.ч.)

• 'Промяна на някои предлози:

• • z (s)
    • z očétom (с татко), z materjo (с майка), z golóbom (с гълъб)
    • s stolom (със стол), s kovčkom (с куфар)

• • k (h)
    • k očetu (към татко), k materi (към майка)
    • Пред думи, започващи с k и g, се пише h:
      • h kovaču (към ковача), h konju (към коня), h gospodarju (към стопанина), h golóbu [γgolóbu] (към гълъба)