Направо към съдържанието

Словенска фонетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В словенски има 29 фонеми, които се разделят на гласни, сонантни и шумови съгласни.

Гласните в словенски могат да бъдат дълги и кратки (dolgi in kratki) и тесни и широки (ozki in široki)

΄ – дълго възходящо – ostrivec (дълги гласни – dolgi samoglasniki)
` – кратко низходящо – krativec (кратки гласни – kratki samoglasnik)
ˆ – дълго низходящо – strešica (широки и дълги гласни – široki in dolgi samoglasnik)

В словенски няма дълги неударени гласни – дължината на гласните винаги се свързва с ударение.

Краткото ударение се среща в едносрични думи или на последната сричка в многосрични, много рядко се появява в началото на многосрични думи.

e

1) Тясно e, което винаги е дълго (среща се само в дълги срички):

  • léd (лед), pét (пет), méd (мед: метал – в женски род; пчелен мед – в мъжки род), lép (хубав, красив)

В кратки срички – само пред j:

  • jèj (яж), povèj (кажи), glèj (виж)

Няма тясно неударено e.

2) Широко ê

  • В дълги срички: mêtla (метла), sêstra (сестра), pêta (пета);
  • В кратки срички: mèč (меч);
  • В неударени срички: pepélnik (пепелник)

əъ (polglasnik):

  • pétek /petək/ (петък), kovček /koụčək/ (куфар), prijéten /prijetən/ (приятен), oster /ostər/ (остър)

Във всички зависими падежи тази гласна изчезва – непостоянна гласна.

Среща се:

  • В представки: sestaviti (да съставя), sežgati (да изгоря), sezidati (да изградя);
  • В корена надумите: dèž (дъжд), mègla (мъгла).

Гласната ə никога не може да бъде дълга: stèza (пътека), dèska (дъска), semènj (изложение, панаир), bezèg /bəzək/ (бъз (растение)).

Пред сричкотворно r също се изговаря ǝ: smrt /smǝrt/ (смърт), vrt /vǝrt/ (градина) и т.н.

В словенски език широко е разпространена редукцията на неударените гласни (подобно на български, но не идентично).

С буква e се означават следните фонеми:

  1. ẹ́, ẹ̀
  2. ê, è, e
  3. ə̀, ə

o

1) Означава тясно o, най-често в дълги срички:

2) Означава широко o:

  • ô rôka, nôga, vôda
  • ò otròk, prenòs

Неударената гласна o е подложена на редукция.

Система на дългите гласни (sistem dolgih vokalov)

[редактиране | редактиране на кода]
í ú
ẹ́ ọ́
ê ô
á

Система на кратките гласни (sistem kratkih vokalov)

[редактиране | редактиране на кода]
ì ù
ə̀
ẹ̀ ọ̀(ŭ)
è ò
à

Система на неударените гласни (sistem nenaglašenih vokalov)

[редактиране | редактиране на кода]
i u
ə
e o
a

Само широки гласни:

píli (пили) púli (скубе)
pẹ́li (пели) pọ́lji (две полета)
pêlji (карай (кола)) pôli (два листа формат A3)
páli (пали, гори)

Система на съгласните (Soglasniški sistem)

[редактиране | редактиране на кода]

1. Сонантни съгласни (Zvočniki)

  • r, l, m, n, v, j, l’, n’, w

Буква v

  • Изговаря се като [v] само пред гласни и сричкотворно r:
    • Véra, véverica (катеричка), vás (село), vôda (вода), vêdro (ведро), vŕt (градина), vrvíca (въженце, канап), vŕh (връх)
  • Изговаря се като [w] след гласна на края на думите или сричките, пред съгласна:
    • siv [siw] (сив), sivkast [siwkast] (сивкав)
  • Изговаря се като [u] в началото на думите, пред съгласна, съответно между две съгласни:
    • vsak [usak] (всеки), predvsem [predusem] (преди всичко)
и на края на думата, след съгласна:
    • vŕv [vəru] (въже, връв)
Предлогът v се изговаря като [w] или [v]:
    • v očéh [w očéh] или [v očéh] (в очите)

Буква l

  • Обикновено се изговаря като средноевропейски [l], което е по-меко от българското (с върха на езика върху венеца над предните зъби).
  • Изговаря се като [w] на края на думата:
    • При минали причастия на – l в мъжки род:
pétipél [péw] (пея – пял)
imeti: imél (имам – имал)
    • При прилагателни в мъжки род на – l:
vesél (весел), bél (бял), kìsel (кисел)
    • При съществителни на – l:
kol (кол), sol (сол), misel [misəw] (мисъл), živàl [živaw] (животно)
  • Изговаря се като [w] в средата на думата, на мястото на старо сричкотворно l:
    • solza (сълза), volk (вълк), bolha (бълха), volna (вълна), molst (доя), poln (пълен)
skala (скала) – skal [skal], milo (сапун) – mil (за разлика от [miw] – милостив, милосърден), darilo (подарък) – daril, zdravilo (лекарство) – zdravil, čebela (пчела) – čebel
    • При производни думи:
milnica (сапунена вода)
    • В нови и други думи:
poljedelstvo (земеделие, селско стопанство); letalstvo (въздухоплаване, авиация), glagol (глагол), samostalnik (съществително име), glavobol (главоболие), bol (болка), prestol (престол), sokol (сокол), bolnica ([bólnica] болница, но с изговор [bowníca] означава „болна жена“)
    • В чужди думи:
general (генерал), alkohol (алкохол), kanal (канал), palma (палма), vokal (вокал, гласен звук)
    • В чужди лични, географски и др. имена:
Bolgar (българин), Dalmacija (Далмация), Volga (Волга)

Буквосъчетания lj, nj

  • Пред гласна се изговарят като два отделни звука: [l+j], [n+j]
    • Ljubljana (Любляна), volja (воля), želja (желание), njena (нейна), konja (кон в родителен падеж единствено число)
  • В края на дума или сричка се изговаря като палатален (мек) звук: [l’], [n’]
    • molj (молец), dalj (по-дълго, по-далеч), daljši (по-дълъг, по-далечен), manj (по-малко, минус), manjšati (намалявам, смалявам)

2. Шумови съгласни (Nezvočniki)

  • Звучни (Zveneči): b, d, g, z, dz, , (v),
  • Беззвучни (Nezveneči): p, t, k, s, c, č, f, h

Примери:

  • На края на думите става обеззвучаване на звучните съгласни.
    • [pét] pét (пет) → péd (педя)
    • [pót] pót (път) → pòd (под)
    • [brat] bràt (брат) → brád (брада в родителен падеж мн.ч.)
  • 'Промяна на някои предлози:
    • z (s)
      • z očétom (с татко), z materjo (с майка), z golóbom (с гълъб)
      • s stolom (със стол), s kovčkom (с куфар)
    • k (h)
      • k očetu (към татко), k materi (към майка)
      • Пред думи, започващи с k и g, се пише h:
        • h kovaču (към ковача), h konju (към коня), h gospodarju (към стопанина), h golóbu [γgolóbu] (към гълъба)