Слонска костенурка

	Слонска костенурка
	Природозащитен статут
	; Изчезнал
	Класификация
подвид:	Слонска костенурка (Chelonoidis niger)
	Научно наименование
	Chelonoidis niger (Quoy & Gaimard, 1824)
	Разпространение
	Синоними
	Geochelone nigra ;
	[ редактиране ]

Слонската костенурка (Chelonoidis nigra)^[2], обитаваща Галапагоските острови в Тихия океан, е известна като най-голямата костенурка на земята. Възрастните достигат тегло над 400 kg и дължина повече от 1,8 m. Въпреки че не е известна с точност средната продължителност на живота им, според учените може да достигне над 200 години. Регистрирана е костенурка, живяла 176 години. Дълголетието на тези животни се обяснява със забавения им ритъм на живот. За кратки разстояния костенурките могат да развият скорост от около 3 km/h. Обичат топлото време.^[3]

Костенурките са защитени от враговете си с черупка от рогово покритие. Това ги прави най-тежко бронираните животни в наши дни. Когато се чувства заплашена, костенурката скрива главата и краката си под черупката и тогава повечето нападатели се отказват да я безпокоят.

Хранене

Костенурките се хранят с кактуси, листа и цветове на нискостеблени растения, както и с паднали от дърветата плодове.

Разпространение

Тези костенурки се срещат единствено на Галапагоските острови, които се намират западно от Еквадор в Южна Америка. Формата на черупката на костенурките напомняла на испанските изследователи на вид седло – „галапаго“ („galápago“). Впоследствие архипелагът бил наречен на костенурките Галапагос.

Когато островите са открити, тук живеят около 250 000 костенурки. Днес са останали около 15 000 (според оценки на Фондация „Чарлс Дарвин“ и Galapagos National Park Service). Причина за това са китоловците и пиратите, които са ги убивали за храна през 18 и 19 век. Обърнати по гръб, така че да не могат да се движат, слонските костенурки могат да оцеляват месеци без храна и вода, което ги прави добър източник на прясно месо на китоловните кораби във времена, когато не е имало възможности за замразяване на продуктите. Разредената им урина може да бъде използвана като питейна вода.

Друга причина за драстичното намаляване на слонските костенурки е довеждането на някои от островите на нови животински видове като например кози, които унищожават значително растителността, с която се хранят костенурките.

Днес слонските костенурки се считат за уязвим вид и се намират под закрила.

Подвидове

Изследвания показват съществуването на около 13 подвидове на Слонската костенурка, а някои разграничават и 15 подвидове. Сега са останали 11 подвидове – 5 на остров Изабела и 6 на островите Сантяго, Санта Круз, Сан Кристобал, Пинзол и Пинта. Мъжкият екземпляр от остров Пинта, популярен като „Самотният Джордж“ е последният известен представител на своя подвид и най-вероятно след него този подвид ще изчезне, макар все пак да не може напълно да се пренебрегне възможността да съществува и друг представител. Самотният Джордж е на около 70 – 80 години. Умира на 24.06.2012 и смъртта му бележи окончателното изчезване на Гигантските костенурки от остров Пинта.

Най-старата известна слонска костенурка е Хариет (ок.1830 – юни 2006), живяла в Австралийската зоологическа градина, в Куинсланд.

Geochelone nigra abingdoni – Самотният Джордж от остров Пинта (изчезнал)
Geochelone nigra becki – Volcán Wolf Tortoise
Geochelone nigra chathamensis – San Cristóbal Tortoise
Geochelone nigra darwini – Santiago Tortoise
Geochelone nigra ephippium – Pinzón Tortoise
Geochelone nigra phantastica – Fernandina Tortoise (изчезнал)
Geochelone nigra elephantopus – Floreana Tortoise (изчезнал)
Geochelone nigra guntheri – Sierra Negra Tortoise
Geochelone nigra hoodensis – Española Tortoise
Geochelone nigra microphyes – Volcán Darwin Tortoise
Geochelone nigra nigrita – Santa Cruz Tortoise
Geochelone nigra vandenburghi – Volcán Alcedo Tortoise
Geochelone nigra vicina – Cerro Azul Tortoise

Галерия

Източници

↑ Chelonoidis niger (Quoy & Gaimard, 1824). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
↑ Rhodin, A.G.J. Turtles of the world, 2010 update: Annotated checklist of taxonomy, synonymy, distribution and conservation status // Chelonian Research Foundation, 2010. DOI:10.3854/crm.5.000.checklist.v3.2010. с. 33 – 34.
↑ Tortoise & Freshwater Turtle Specialist Group. Chelonoidis nigra // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 1996. Посетен на 11 януари 2012. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Galápagos tortoise в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Chelonoidis niger (Quoy & Gaimard, 1824). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)

[R2010-2] Rhodin, A.G.J. Turtles of the world, 2010 update: Annotated checklist of taxonomy, synonymy, distribution and conservation status // Chelonian Research Foundation, 2010. DOI:10.3854/crm.5.000.checklist.v3.2010. с. 33 – 34.

[iucnredlist.org-3] Tortoise & Freshwater Turtle Specialist Group. Chelonoidis nigra // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 1996. Посетен на 11 януари 2012. (на английски)

[1]

[2]

[3]