Слонска костенурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слонска костенурка
Giant Tortoise.jpg
Galápagos tortoise (10754464723).jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
клас: Reptilia Влечуги
разред: Testudines Костенурки
подразред: Cryptodira Скритошийни костенурки
семейство: Testudinidae Сухоземни костенурки
род: Chelonoidis
вид: Chelonoidis
nigra
Слонска
костенурка
Научно наименование
Уикивидове Chelonoidis nigra
Разпространение
Galapagos tortoise distribution map.svg
слонска костенурка в Общомедия

Слонската костенурка (Chelonoidis nigra)[2], обитаваща Галапагоските острови в Тихия океан, е известна като най-голямата костенурка на земята. Възрастните достигат тегло над 400 kg и дължина повече от 1,8 m. Въпреки че не е известна с точност средната продължителност на живота им, според учените може да достигне над 200 години. Регистрирана е костенурка, живяла 176 години. Дълголетието на тези животни се обяснява със забавения им ритъм на живот. За кратки разстояния костенурките могат да развият скорост от около 3 km/h. Обичат топлото време.

Костенурките са защитени от враговете си с черупка от рогово покритие. Това ги прави най-тежко бронираните животни в наши дни. Когато се чувства заплашена, костенурката скрива главата и краката си под черупката и тогава повечето нападатели се отказват да я безпокоят.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Костенурките се хранят с кактуси, листа и цветове на нискостеблени растения, както и с паднали от дърветата плодове.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Тези костенурки се срещат единствено на Галапагоските острови, които се намират западно от Еквадор в Южна Америка. Формата на черупката на костенурките напомняла на испанските изследователи на вид седло – „галапаго“ („galápago“). Впоследствие архипелагът бил наречен на костенурките Галапагос.

Когато островите са открити, тук живеят около 250 000 костенурки. Днес са останали около 15 000 (според оценки на Фондация „Чарлс Дарвин“ и Galapagos National Park Service). Причина за това са китоловците и пиратите, които са ги убивали за храна през 18 и 19 век. Обърнати по гръб, така че да не могат да се движат, слонските костенурки могат да оцеляват месеци без храна и вода, което ги прави добър източник на прясно месо на китоловните кораби във времена, когато не е имало възможности за замразяване на продуктите. Разредената им урина може да бъде използвана като питейна вода.

Друга причина за драстичното намаляване на слонските костенурки е довеждането на някои от островите на нови животински видове като например кози, които унищожават значително растителността, с която се хранят костенурките.

Днес слонските костенурки се считат за уязвим вид и се намират под закрила.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Хариет, вероятно прибрана от Чарлз Дарвин; умира на 23 юни 2006, на 176 години.

Изследвания показват съществуването на около 13 подвидове на Слонската костенурка, а някои разграничават и 15 подвидове. Сега са останали 11 подвидове – 5 на остров Изабела и 6 на островите Сантяго, Санта Круз, Сан Кристобал, Пинзол и Пинта. Мъжкият екземпляр от остров Пинта, популярен като „Самотният Джордж“ е последният известен представител на своя подвид и най-вероятно след него този подвид ще изчезне, макар все пак да не може напълно да се пренебрегне възможността да съществува и друг представител. Самотният Джордж е на около 70 – 80 години. Умира на 24.06.2012 и смъртта му бележи окончателното изчезване на Гигантските костенурки от остров Пинта.

Най-старата известна слонска костенурка е Хариет (ок.1830 – юни 2006), живяла в Австралийската зоологическа градина, в Куинсланд.

  • Geochelone nigra abingdoni – Самотният Джордж от остров Пинта (изчезнал)
  • Geochelone nigra becki – Volcán Wolf Tortoise
  • Geochelone nigra chathamensis – San Cristóbal Tortoise
  • Geochelone nigra darwini – Santiago Tortoise
  • Geochelone nigra ephippium – Pinzón Tortoise
  • Geochelone nigra phantastica – Fernandina Tortoise (изчезнал)
  • Geochelone nigra elephantopus – Floreana Tortoise (изчезнал)
  • Geochelone nigra guntheri – Sierra Negra Tortoise
  • Geochelone nigra hoodensis – Española Tortoise
  • Geochelone nigra microphyes – Volcán Darwin Tortoise
  • Geochelone nigra nigrita – Santa Cruz Tortoise
  • Geochelone nigra vandenburghi – Volcán Alcedo Tortoise
  • Geochelone nigra vicina – Cerro Azul Tortoise

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tortoise & Freshwater Turtle Specialist Group. Chelonoidis nigra. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 1996. Посетен на 11 януари 2012. (на английски)
  2. Rhodin, A.G.J., van Dijk, P.P.. Chelonian Research Foundation, 2010. DOI:10.3854/crm.5.000.checklist.v3.2010. с. 33 – 34.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Galápagos tortoise“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.