Снежана Попова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Снежана Попова
българска журналистка и университетска преподавателка
Родена
Снежана Борисова Попова

Учила вСофийски университет
Работила вСофийски университет

Снежана Борисова Попова е български учен, журналистка и университетска преподавателка, професор в Софийския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 24 декември 1954 г. в София. Завършва Факултета по журналистика на Софийския университет.

През 1984 г. става доктор по филология с дисертация на тема „Общуване чрез радиото (личностни акспекти)“, а през 2002 г. – доктор на социологическите науки с дисертация на тема „Социално време и медиен разказ: Произвеждане-възпроизвеждане на представи за време (1989-2000 г.)“. През 1994 г. е избрана за доцент, а от 2006 г. е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Преподава „Радиокомуникация“ и „Медиен анализ“ на бакалаври от специалностите „Журналистика“ във Факултета по журналистика и масова комуникация, „Европеистика“ във Философския факултет и „Медиен разказ“ и „Интерактивен разказ и комбинаторно разказване“ в магистърски програми. В периода 2007 – 2010 г. преподава „Журналистическите разкази“ на френски език в магистърската програма „Медии, комуникация, култура“ (България-Германия-Франция) на катедра „Културология“ във Философския факултет на Софийския университет.

В периодите 1995 – 1999 г. и 2003 – 2007 г. е ръководител на катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация, както и заместник-декан на факултета в периода 1994 – 1995 г.

През 1996 г. става съосновател е на Граждански форум „Свободно слово“ и е сред авторите на проекта за Закон за радиото и телевизията, известен като Законопроект „Свободно слово“ от 1997 г. Съучредител е на Фондация „Център за независима журналистика“ (1996), осъществява множество професионални изследвания на медийната среда и е свързана с първите опити за изготвяне на Етичен кодекс на българските медии (1997).

В периода 1992 – 1995 г. е колумнист на вестник „Култура“ и постоянен автор през годините до закриването на вестника като вестник „К“ в края на 2019 г. Член е на редакционния съвет на Годишника на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет от 2000 до 2018 г. Член е на редакционната колегия на списание „Медиалог“ от създаването му през 2017 г.

Снежана Попова е сред идейните основатели на университетското радио „Алма Матер“ през 1993 г. и сред инициаторите за създаването на независимо студентско онлайн радио „Реакция“ през 2010 г., базирано във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 100 научни публикации, сред които монографиите:

  • „Общуване чрез радиото“. София: „Климент Охридски“, 1985.
  • „Ролята, която избираме. Професионалното поведение на радиожурналиста“. София: Климент Охридски, 1990.
  • „Новото радио“ (в съавторство). София: ИК „Витраж“, 1995.
  • „Радиокомуникация“. София: Издателски център на ФЖМК/СУ „Св. Климент Охридски“ & ВСУ, 1997.
  • „Социално време и медиен разказ 1989 – 2000“. София: ЛИК, 2001.
  • „Радио, публики, стилове“. София: ЛИК, 2004.[1]
  • „Медиен разказ“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2017.[2]
За нея
  • Радио, разказ, реч. Юбилеен сборник в чест на Снежана Попова. Съст. Вяра Ангелова, Жана Попова, Мария Нейкова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жана Петрова, Да чуеш слушането. Рецензия за книгата „Радио, публики, стилове“, рец. във в-к „Култура“, бр. 1 (2616), 14 януари 2005.
  2. Орлин Спасов, Наративът в дигиталната епоха. Медиен разказ от Снежана Попова, рец. във в-к „Култура“, бр. 21 (3166), 2 юни 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]