Снежанка (новогодишен персонаж)

Тази статия е за новогодишния персонаж. За пояснителна страница вижте Снежанка (пояснение).

---

„Снежанка“ (1899) от Виктор Васнецов

Снежанка (на руски: Снегу́рочка; умалително на руски: Снегурка, Снежевиночка) е приказен и празничен (главно – новогодишен) персонаж, първоначално създаден в руския фолклор. От средата на XX век в СССР, а впоследствие и в други страни под негово влияние, включително в Народна република България, Снежанка е представяна като внучка и помощничка на Дядо Мраз.

Класификация

Приказките от типа Снежанка са класифицирани по Класификация на Аарне-Томпсън като тип с номер 703*, в който се разказва сходна история за снежно момиче. Историята на Снежанка се сравнява и с приказките от същата класификация, но от тип 1362, отнасящи се повече до изображението на персонажа (снежното дете) и неговото зачатие.

Варианти и преработки на народни приказки

Тази героиня няма очевидни корени в традиционната славянска митология и обичаи, като се появява за първи път в руския фолклор през XIX век. В него Снежанка е героиня от народна приказка за момиче, направено от сняг и съживено. Тази история е адаптирана и публикувана през 1869 г. от Александър Афанасиев във втория том на неговото произведение „Поетични възгледи на славяните за природата“, където се казва: „Снежанка е наречена така, защото е родена от сняг.“ В приказката старец и старица правят кукла от сняг и тя оживява, превръщайки се в момиче, но през лятото то отива с приятелките си в гората, където се разтапя.

Снегурочка (1916), книга с руски народни приказки

Снежанка с Дядо Мраз, Беларус

През 1873 г. Александър Островски, повлиян от приказките на Афанасиев, пише пиесата „Снегурочка“. В нея Снежанка е изобразена като дъщеря на Дядо Мраз и Прекрасната пролет (Весна-Красна). Отличава се с красота, бледо лице и руси коси. Девойката умира по време на летен ритуал в чест на бога на слънцето Ярило. Първоначално пиесата не се радва на успех сред публиката. През 1882 г. Николай Римски-Корсаков поставя едноименна опера по пиесата, която се радва на огромен успех. Образът на Снежанката е доразвит от педагозите от края на XIX и началото на XX век, докато подготвят сценарии за детски празненства с коледна елха. Още преди Октомврийската революция (в късната Руска империя) фигурки на Снежанка са окачвани по елхите, като новогодишна и коледна украса, момичета са се маскирали като Снежанка и са били поставяни театрални произведения за деца на откъси от приказки, пиесата на Островски и операта по нейните мотиви, макар че ролята на Снежанка тогава не е била водеща.

За съветския игрален филм „Снежанка“ (1968) край река Мера е построено цяло „берендейско село“. Вероятната причина е, че Островски пише пиесата си в този район, в имението Щеликово. След снимките дървените декори са преместени в Кострома, където е построен паркът Берендеевка. Освен това, през 2008 г. в Кострома е построен т.нар. Терем (горница, кула) на Снежанка (Терем Снегурочки), в който тя (в лицето на актриса в нейната роля) посреща гости целогодишно. През 2009 г., на 4 април, рожденият ден на Снежанка е официално отбелязан за първи път. Оттогава той се отбелязва ежегодно в Кострома. През 2020 г. в Кострома е открит и Музеят на модата „Снежанка“.

Снежанка като внучка на Дядо Мраз

Празникът Коледа е забранен в ранния Съветски съюз (през 1929 г.), наред с други християнски традиции; възстановен е като празник на Руската федерация през 1991 г. Междувременно ролята му се поема от празнуването на Нова година (от 1935 г., когато то е официално разрешено нататък), в което определено място получават и елхата и Дядо Мраз, на когото Снежанка е придадена, като помощница и се утвърждава като негова внучка. В тази роля тя е облечена в дълги сребристо-сини дрехи, а на главата си носи кокошник, кожена шапка или корона, подобна на снежинка.