Направо към съдържанието

Снежнобяла ливадна гъба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Снежнобяла ливадна гъба
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Hygrophoraceae
род:Cuphophyllus
вид:Снежнобяла ливадна гъба (C. virgineus)
Научно наименование
Kovalenko, 1989
Синоними
  • Hygrocybe virginea P.D.Orton & Watling, 1969
  • Agaricus niveus Scopoli, 1772
  • Agaricus subradiatus Schumach., 1803
  • Agaricus virgineus Wulfen, 1781
  • Agaricus virgineus var. communis Alb. & Schwein., 1805
  • Agaricus virgineus var. tenuis Alb. & Schwein., 1805
  • Omphalia virginea Gray, 1821
  • Hygrophorus niveus Fr., 1838
  • Hygrophorus virgineus Fr., 1838
  • Hygrophorus niveus var. fuscescens Bres., 1927
  • Hygrophorus niveus var. cucullata Quél., 1872
  • Hygrocybe virginea var. fuscescens Arnolds, 1986
  • Hygrocybe virginea var. ochraceopallida Boertm., 1995
  • Hygrocybe ochraceopallida P.D.Orton, 1980
  • Hygrocybe fuscescens P.D.Orton & Watling, 1969
  • Cuphophyllus fuscescens Bon, 1985
  • Cuphophyllus ochraceopallidus Bon, 1985
  • Agaricus virgineus Wulfen, 1781
Снежнобяла ливадна гъба в Общомедия
[ редактиране ]

Снежнобялата ливадна гъба (Hygrocybe virginea) е вид ядлива базидиева гъба от семейство Hygrophoraceae.

Шапката достига до 3 – 5 cm височина и е много крехка. С напредване на възрастта заема от полукълбовидна форма до широко дъговидна и плоска такава, понякога със заоблена гърбица или с вдлъбнатина по средата. Кожицата е тънка, при влажни условия хигроскопична, матова, бяла до бяло-кремава на цвят, като може да приема розови, охрени или кафеникави оттенъци. Пънчето достига височина 6 cm и е цилиндрично, в основата леко изтъняващо и сухо. Месото е тънко, воднисто и меко. На вкус е приятно, без особен мирис. Гъбата има приемливи вкусови качества, но тъй като има много малко месо, се използва главно в супи или като добавка към различни ястия.[1]

Среща се сравнително рядко през септември – ноември. Расте поединично или на малки групи на затревени места в горски покрайнини, пасища, ливади, понякога и в просветлени гори.[1]

  1. а б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 59.