Соколец (Калище)
| Соколец Соколец | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Терит. единица | община Врабчище |
| Местоположение | Калище |
| Основаване | Късна античност, Средновековие |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
Соколец (на македонска литературна норма: Соколец; на албански: Guri i Sokolecit) е крепост, съществувала през Късната античност и Средновековието, разположена над гостиварското село Калище, Северна Македония.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Соколец е на един километър южно от Калище, на 970 m надморска височина и на 300 m високо над Положкото поле. Самата крепост е разположена на висока самотна скала, 25 - 30 m над околния терен, със стръмни до вертикални склонове. От скалата има добра гледка към околността.[1]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
На заравненото било на скалата в Късната античност е издигната крепостна стена от камък и вар. Ограденото пространство е 120 х 60/50 m. На северната стена образуваща ъгъл навътре са видими три платна зидария, опрени едно до друго и вероятно стената е обновявана два пъти, може би през VI и XII - XIII век.[1] Тук се е намирала и портата на крепостта. Главният подход е по падината от североизточното подножие. Открита е късноантична керамика, питоси и тегули, много монети от късния IV и VI век.[3]
В североизточното подножие, на равен терен от 2 ha има остатъци от селище, датирано в същия период като крепостта.[3]
Твърдината контролирала пътя от полето по долинката на Маздрача към прохода Враца на Шар, който се спуска в долината на Черни Дрин на запад. В Късната античност тук е границата между провинциите Македония и Превалитана.[3]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта, поради стратегическото си положение е използвана и през Средновековието - може би в XII - XIII век е обновен средният дял на северната стена. От Средновековието е открита славянска керамика и црепни, както и един византийски скифат от XII - XIII век.[3]
Идентификация[редактиране | редактиране на кода]
Според Томо Томоски това е средновековният град Полог. Според Иван Микулчич обаче крепостта е малка, а в подножието ѝ няма отворено селище от Средновековието и смята, че крепостта е гранична стража, използвана само в кризисни моменти.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 178.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ а б в г д Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 179.
