София Тренчовска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
София Тренчовска
Софија Тренчовска
северномакедонска писателка, филоложка и активистка
Родена

Образование Скопски университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Скопски университет
Семейство
Съпруг Горан Тренчовски

Уебсайт

София Тренчовска (на македонска литературна норма: Софија Тренчовска) е видна северномакедонска филоложка, писателка и активистка. Редактор е на „Проект Растко – Македония“, дигитална библиотека на културата и традицията на Република Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

София Тренчовска е родена на 9 октомври 1975 година в Струмица, тогава Социалистическа федеративна република Югославия, днес Северна Македония.[2]

Завършва основно и средно икономическо училище в родния си град. Дипломира се във Филологическия факултет „Блаже Конески“ на Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където прави и постдипломна квалификация.[3] Тезата ѝ е „Митопоетиката во раните драми на Јордан Плевнеш“.[3] По професия е дипломиран филолог по македонска и южнославянска книжовност, с обща и сравнителна книжовност.

Известно време работи като новинар в културната редакция на дневния вестник „Вечер“, където пише текстове от областта на образованието, литературата и филма и прави интервюта с много значими личности от културата и изкуството.

Участва в подготовка и редактирането на много книжовни издания, а от основането в 2007 година е уредник на електронното издание „Проект Растко – Македония“.[4] Участва в международни симпозиуми и научни конференции. Пише и публикува текстове от областта на книжовността и изкуството в много периодични печатни и електронни списания, сред които „Премин“, „Акт“, „Современост“, „Македоника“, „Сум“, „Mediantrop“ и др.

Превежда от сръбски, хърватски и български книжовен език на македонска литературна норма.[3] Неин съпруг е режисьорът и писателят Горан Тренчовски.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Авторски текстови[редактиране | редактиране на кода]

  • „Кичот како уметност“, Лоза, бр. 5, 1997, 9-10 стр.
  • „Комичната маска на Бен Акиба“, Театарски гласник, бр. 47, 1999, 55-56 стр.
  • „За филмскиот медиум“, Акт, бр. 24, 29.10.2007, 50-51 стр.
  • „Виртуелен македонски хронотоп“, Акт, бр. 25/26, 28.03.2008, 53-54 стр.
  • „Демонолошките битија во македонските волшебни приказни“, Акт, бр. 33/34, 31.07.2009, 52-64 стр.
  • „Мотивот на чудесното раѓање во македонските волшебни приказни“, Сум, бр. 64, 2009, 95-103 стр.
  • „Ѕвездени мигови на свето место“, Премин, бр. 59/60, 2009, 58-59 стр.
  • „Силјан штркот како психоаналитична приказна“, Акт, бр. 40/41, 08.04.2011, 58-64 стр.
  • „Постмодерен распад на еден имагинарен систем“, Акт, бр. 46, 17.08.2012, 42-49 стр.
  • „Слав Драгота на Чернодрински и причините за поразот на Беласица“ во: Самуиловата држава во историската, воено-политичката, духовната и културната традиција на Македонија, зборник, Завод и Музеј Струмица, 2015, 298–304 стр.
  • „‘Еригон’ како прва постмодернистичка драма во Македонија“, Современост, бр. 2/LXV, 2015, 104–107 стр.
  • „Креативните рефлексии во драмските поетики на Ибзен и Вапцаров“, Македоника, бр. 19-20/VIII, 2018, 64-72 стр.
  • Една митопоетика“, Македоника литера, 2015. ISBN 978-608-4614-94-4
  • Дело и знак, Македоника литера, 2018. ISBN 978-608-252-078-0

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Редактор, директор[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 – Главен и отговорен редактор на специалното издание на списанието Харман
  • 2007 – Директор на игралния телевизионен сериал за деца в шест епизода „Мартин од скалите“
  • 2016 – Редактор на монографията 70 години посветеност во образованието – по повод 70-годишниот јубилеј на СОУУД „Димитар Влахов, ISBN 978-608-4756-15-6
  • 2018 – Редактор на публикацията Наративните и естетските вредности во филмот ‘Златна петорка’, ISBN 978-608-4546-37-5
  • 2007-досега – Редактор на Проект Растко - Македонија, ISSN 1857-7954
  • Компакт диск 15 Роднокрајци – поезија и проза од 15 струмички автори, 11. 12. 2009.[5] ISBN 978-608-4546-00-9

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонската традиција во дигитална библиотека „Растко“. // „Утрински вестник“, 17 август 2009. Посетен на 26 май 2016.
  2. Софија Тренчовска — био-библиографија. // Проект Растко - Македонија. Посетен на 26 май 2016.
  3. а б в „Една митопоетика“ на Софија Тренчовска. // „Утрински вестник“, 1 септември 2015. Посетен на 27 май 2016.
  4. „Дигитална библиотека: Бесплатни книги на порталот Растко“. // „Вечер“, 10 март 2008. Посетен на 26 май 2016.
  5. „Промоција на ЦД-то 15 роднокрајци од Струмица“, Премин портал, 14 декември 2008
     Портал „Македония“         Портал „Македония