Софулар (дем Марония-Шапчи)

Вижте пояснителната страница за други значения на Софулар.

Софулар
Ασκητές
— село —
Гърция
40.9314° с. ш. 25.5706° и. д.
Софулар
Източна Македония и Тракия
40.9314° с. ш. 25.5706° и. д.
Софулар
Гюмюрджинско
40.9314° с. ш. 25.5706° и. д.
Софулар
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМарония-Шапчи
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина153 m
Население102 души (2001)

Софулар или Суфлар (на гръцки: Ασκητές, Аскитес, катаревуса Ασκηταί, Аските) е село в Западна Тракия, Гърция, разположено в северните склонове на планината Кара Кус (гр. - Исмарос). Селото е част от дем Марония-Шапчи.

В 2001 година Софулар има 102 жители, а Горно Софулар (Ано Аскитес) – 48 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 километра североизточно от архитектурния резерват Марония, от който го дели билото на планината Кара Кус.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век селото е преобладаващо българско, а населението му се препитава предимно със скотовъдство (овце и кози). Според данните на Любомир Милетич за населението в Одринския вилает, посочени в „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, до Балканските войни с. Софулар е смесено българо-турско село с ок. 60 български и 30 турски къщи. Турското население и до днес обитава изцяло разположената по-високо в планината махала Горно Софулар (Ано Аскитес).

В края на 1890-те години в него е основан комитет на ВМОРО.[1]

По време на разорението на тракийските българи през 1913 г. с. Софулар е сред по-малко пострадалите и жителите му не се изселват масово подобно на близките български села. След гръцката окупация през 1920 г., по време на Гръцко-турската война, подобно на съседните български села младежи от Софулар също са мобилизирани в гръцката армия и изпратени на фронта в Мала Азия, откъдето повечето не се завръщат.

След 1924 г. българското население на с. Софулар се изселва в Хасковско и Кърджалийско. В селото е запазена старата българска църква „Св. Георги“ с внушителен каменен градеж от втората половина на ХІХ в., а непосредствено над селото (вляво от пътя за Горно Софулар) в по-ново време от гръцкото население е изграден параклис „Св. св. Констанин и Елена“ с аязмо.

Съвременното гръцко население на селото е с произход предимно от Кападокия, в Мала Азия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 197.