Беседа:Руско нападение над Украйна

Име на статията

Дали да не сложим и година в заглавието на статията? --Станислав Николаев 13:45, 24 февруари 2022 (UTC)

Stolz: На мен ми се струва като добра идея, както виждаме при сродни такива статии – Епидемия от холера в Хаити (2010 – 2011) и др. Някои обаче не са с година: Нападение над Пърл Харбър, Нападение срещу „Шарли Ебдо“. Така че според мен, ако няма възражения, може да действаш. Но може и да остане така. Carbonaro. (беседа) 14:00, 24 февруари 2022 (UTC)

Мисля, че трябва да има година, но нека чуем и мненията на останалите, които имат интерес по темата. Станислав Николаев 14:52, 24 февруари 2022 (UTC)

Година, или някакво друго допълнение в скоби, се слага, когато има няколко подобни събития, за да се разграничат. Например - няколко епидемии от холера в Хаити, това заглавие пояснява, че става въпрос за 2010 г., Венецианско-турска война (1483) - имало е няколко войни, става въпрос за тази от конкретната година и т.н. Нападението над Пърл Харбър е само едно, не е известно някоя друга държава да е нападала Хаваите. Затова - и без пояснение. За тази статия, не съм сигурен, може би да, след като има подобни събития от 2014 г., не точно нападение, но все пак, да се разграничи. Не съм погледнал как е оформено в други У, може би ще е добре да се погледне. Поздрави. --Vodnokon4e (беседа) 15:09, 24 февруари 2022 (UTC)

Масово в останалите Уикита има поставена година, но да, от друга страна до момента няма подобно събитие, така че не би следвало да става объркване с някое друго, при липса на година. Станислав Николаев 15:17, 24 февруари 2022 (UTC)

Относно името на статията, не е ли по-точно да бъде наречена „Руска инвазия в Украйна“, имайки предвид състоянието към момента? --Стан (беседа) 17:11, 24 февруари 2022 (UTC)

Инвазия да, но годината? Станислав Николаев 19:00, 24 февруари 2022 (UTC)

За годината нямам претенции. Принципно при нас години слагаме, когато има нужда. От една страна няма нужда от година, от друга страна за по-голяма яснота е добре да има. Лично за мен са приемливи и двата варианта. --Стан (беседа) 06:43, 25 февруари 2022 (UTC)

Инвазия, нахлуване, нашествие, нападение не са ли синоними на едно и също? --Arise13 (беседа) 09:20, 25 февруари 2022 (UTC)

Синоними са с известни малки разлики в значението. Моето мнение е, че е по-добре да следваме стила на именуване в другите западни уикита, а именно използването на думата инвазия. Лично за мен е по-логично да използваме инвазия спрямо цялостните военни действия на една страна спрямо друга, докато нападение ми е малко по-общо - би могло да се използва за част от военни действия, за единичен случай на агресия и подобни. Добавянето на година мисля, че засега е ези-тура, бих подкрепил и със и без нея, макар че има малък шанс да има объркване в момента. --Yupyuphello (беседа) 09:52, 25 февруари 2022 (UTC)

Лично мнение: „нападение“ за мен си е окей, но бих сменил „срещу“ с „над“. Паралелите с нацисткото Нападение над Полша не са малко.
— Luchesar • Б/П 13:59, 25 февруари 2022 (UTC)

fwiw промених малко увода, като смених „военна операция в Украйна“ с „пълномащабно военно нападение над Украйна“. Може би с времето наистина ще се наложат термини като „инвазия“ или „нахлуване“ (подобно на „нахлуването в Чехословакия“ през 1968), и не бих възразил, ако бъдат използвани вместо „нападение“.
— Luchesar • Б/П 19:08, 25 февруари 2022 (UTC)

Преработих още увода и също допълних по темата във Владимир Путин#Критики.
— Luchesar • Б/П 00:36, 26 февруари 2022 (UTC)

Годината в заглавието е задължителна. Инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. --Stanqo (беседа) 14:47, 27 февруари 2022 (UTC)

Изписване на времето

Тъй като България и Украйна са в една часова зона, мисля, че е добре да не изписваме „украинско време“, а само „московско“ в скоби след времето, когато това има отношение към него. Примери: „Около 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) президентът Владимир Путин...“ (когато часът има отношение към московското време); „В 07:40 ч. Би Би Си цитира...“ (когато часът няма отношение към московското времеи говорим за българско/украинско време). Различни мнения има ли? --Стан (беседа) 07:30, 25 февруари 2022 (UTC)

Когато става дума за нещо случващо се в рамките на Украйна, би следвало да няма нужда от „украинско време“, а дори да имаше е по-добре да използваме „местно време“. Дори когато е действие от страна на руски сили, отново ако се случва в рамките на Украйна няма нужда от използването на този термин, поне според мен. Спрямо международни новини е добре да слагаме разделението местно време ( X време ), защото и това е важно според мене спрямо контекста, т.е. часа няма значение спрямо нашата часова зона, но даването на контекст, че нещо се е случило в крайно ранните часове в Англия би било полезна информация при съставянето на т.нар. timeline. --Yupyuphello (беседа) 10:06, 25 февруари 2022 (UTC)

+1 за „местно време“.
— Luchesar • Б/П 14:00, 25 февруари 2022 (UTC)

Предложения за допълнения

Предложение за допълнение 1:(Преди 3. Международни реакции)

Реакции в Русия

В Москва, Санкт Петербург и десетки други градове в Русия на 24 и на 25 февруари по улиците излизат протестиращи срещу нападението над Украйна, въпреки усилията на властите да потиснат антивоенните настроения и стотиците арести още в първия ден. Руският независим медиен проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо съобщава, че общо 1820 демонстранти са задържани в 58 руски града в четвъртък вечерта (24 февруари), включително 1002 в Москва. На 25 февруари най-мащабната демонстрация се разгръща в Санкт Петербург, където няколкостотин души се събират в центъра на града, скандирайки „Не на войната!“, a полицията в пълна екипировка за безредици задържа повече от 230 протестиращи, част от тях посочени поименно в постоянно актуализиращите се списъци с арестувани граждани на ОВД-Инфо. Над 250 са задържаните в Москва само във втората вечер (25 февруари).[източник] [източник]

Над 500 души са задържаните заради участие в антивоенни протести в различни градове в Русия граждани, близо половината от които в столицата Москва, в третия ден от началото на руското нападение в Русия, 26 февруари. По данни на ОВД-Инфо само за три дни броят на задържаните заради участие в протести надхвърля 2770 души. [източник][източник][източник]

Службата на ООН по правата на човека прави изявление, че е „обезпокоена от многобройните произволни арести на демонстранти в Русия, които вчера протестираха срещу войната“. Говорителката на Върховния комисар на ООН по правата на човека Равина Шамдасани подчертава, че задържането на лица за упражняване на правото им на свобода на изразяване или на мирни събрания представлява произволно лишаване от свобода и призова протестиращите да бъдат освободени незабавно.[източник]

Руското правителство заявява, че хората, които са против нахлуването на страната в Украйна, „нямат право да организират протестни действия“, без първо да са потърсили и получили разрешение. По време на конферентна връзка с чуждестранни журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „съгласно закона, без да спазват съответните процедури, тези граждани нямат право да организират протестни действия, за да изразят своята гледна точка“. Той прави опит да омаловажи мащаба на протестите, като заявява в петък, че президентът Владимир Путин „чува мнението на всеки и разбира съотношението на тези, които имат различна гледна точка и тези, които са съпричастни към подобни необходими операции“. [източник]

Журналистката в руския ежедневник "Коммерсантъ" Елена Черненко информира чрез своя канал в Telegram [източник], че е получила забрана да посещава и отразява събития на Министерството на външните работи, тъй като е инициатор на отворено писмо, осъждащо войната в Украйна, подписано от близо 300 руски журналисти и експерти [източник]. Официалните мотиви за изключването ѝ са „липса на професионализъм“. Двойно повече са руските учени и научни журналисти, сложили подписа си под друго такова писмо срещу войната с Украйна.[източник] В тяхното писмо се казва, че „тази фатална стъпка води до огромни човешки загуби и подкопава основите на изградената система за международна сигурност“, а отговорността за „отприщване на нова война в Европа е изцяло на Русия“.[източник]

Руски общественици, журналисти, учени, активисти и средностатистически интернет потребители публично изразяват в социалните медии своя шок и възмущение от пълномащабните руски военни действия в Украйна и призовават за прекратяването им. Хаштагът #нетвойне е използван хиляди пъти. [източник]

Предложение за допълнение 2:(След 3. Международни реакции)

Мерки на и срещу социалните медии

На 24 февруари Facebook съобщава, че е сформирана нова структура – многоезичен експертен Център за специални операции, чиято основна задача е да реагира на кризите в реално време [източник]. На следващия ден руският телекомуникационен регулатор Роскомнадзор обвинява Facebook в „нарушаване на основните права и свободи на човека“ поради ограничаването на достъпа до четири руски медийни профила - този на държавната информационна агенция РИА Новости, на телевизионния канал на Министерството на отбраната „Звезда“, и на онлайн медиите Lenta.ru и Gazeta.ru. В своето изявление от 25 февруари Роскомнадзор съобщава за предприемането на мерки за частично ограничаване на достъпа.[източник][източник]

Към момента на обявяване на мерките не е ясно в какво точно ще се изразява частичното ограничаване на достъпа, но има очакване тази мярка да бъде аналогична с наложената от правителството през 2021 г. по отношение на Twitter – ограничаване на скоростта на достъпа до социално-медийната платформа [източник]. Коментарът на Meta, чиято собственост е Facebook, е, че ходът на Русия идва в отговор на отказа на компанията да „спре независимата проверка на фактите и етикетирането на съдържание, публикувано във Facebook от четири руски държавни медийни организации“.[източник]

В съобщение, публикувано на 26 февруари в профила в Twitter на Nathaniel Gleicher, който ръководи политиката по сигурността на Facebook, се казва, че социално-медийната платформа налага забрана на руските държавни медии „да пускат реклами или да си осигуряват приходи от нашата платформа навсякъде по света. Ние също така продължаваме да прилагаме етикети към допълнителни руски държавни медии“.[източник] Подобно съобщение е публикувано и от Twitter в официалния профил Twitter Safety: „Временно преустановяваме рекламите в Украйна и Русия, за да гарантираме, че критичната информация за обществената безопасност е видима и рекламите не я отвличат вниманието (от нея)“. [източник] Към 26 февруари големите американски онлайн платформи като Facebook, Instagram, YouTube и Twitter остават достъпни в Русия. От момента на обявяване на навлизането на руските войски в Украйна много руски граждани се насочват към социалните медии, за да дадат израз на чувствата и оценките си по отношение на действията на руския президент. [източник] — Предният неподписан коментар е направен от Pelajanela (приноси • беседа) 16:32, 26 февруари 2022 (UTC) (проверка) re:Неподписано Моля за извинение за пропуска --Pelajanela (беседа) 22:41, 26 февруари 2022 (UTC)

Pelajanela, действай смело! Някои малки забележки: цитиране е хубаво да е или с кавички, или с курсив, но не и с двете едновременно; телеграм канали, дори официални, не знам дали са подходящ източник, защото връзките може да не са надеждни, а и човек вероятно трябва да влезе в канала (и да ползва Телеграм въобще). Но дори да не е идеално, други колеги ще го поправят (важно е да има посочени конкретни източници, което е страхотно, че си направила!) И ти благодаря!
— Luchesar • Б/П 11:21, 27 февруари 2022 (UTC)

Много благодаря за подкрепата и насоките, @Iliev!

Цитирането е поправено (оставих кавичките), а въпросът за позоваването на официални канали/профили на публични фигури в социално-медийни платформи ще се радвам да обсъдим в по-широка и задълбочена дискусия, защото и за себе си имам колебания относно операционализирането и легитимирането на личен-профил-ОТТ-медия, прескачайки gatekeeper-ите. От друга страна, за много публични фигури, включително и най-вече журналисти и активисти, това е единствено средство да комуникират и информират аудиториите. В конкретния случай съм взела хипервръзки към удостоверени профили, които са достъпни и водят до конкретни публикации, видими през браузър, без да се налага инсталиране на приложението и без регистрация. Но действително остава въпросът за сигурността им и за ефимерната им природа, предвид това, че публикациите може да бъдат свалени (цензурирани) и линковете да не водят никъде. Телеграм, доколкото разбирам, се използва много и от руски, и от украински граждани и журналисти. За мен най-правилният начин на цитиране при казуси като този, който коментираме, е първоизточник (изявление в официален социално-медиен канал) плюс цитат на същия източник в поне една или най-добре две авторитетни медии, които се придържат към най-високите медийни стандарти и етичен кодекс за журналистика в обществен интерес и извършват прецизна проверка на факти ин-хаус.

Публикувах тези предложения в беседата по две причини - първата и по-важната, за да преминат през общността и да бъдат разгледани критично от повече хора - за което благодаря на теб и на всички останали, които работят по тази статия. Всъщност основната ми идея е, ако мога, да бъда полезна.

На второ място, статията е заключена :)

"Нямате разрешение за редактиране на тази страница поради следната причина:

Тази страница е защитена, за да се предотврати редактиране или други действия."

- което, както написах по-горе, аз и не бих направила, прескачайки така необходимото, според мен, вътрешно обсъждане и съгласуване.

Благодаря още веднъж :) Pelajanela (беседа) 11:52, 27 февруари 2022 (UTC)

Pelajanela, наистина, преди няколко дни беше имало масова защита на статии по темата. Съжалявам, че не съм обърнал внимание. Свалих нивото на защита, така че вече можеш да редактираш (анонимни все така няма да могат).
— Luchesar • Б/П 12:07, 27 февруари 2022 (UTC)

Може да се направи отделна статия към тази връзка: ru:Протесты против российского вторжения на Украину --PowerBUL (беседа) 11:23, 27 февруари 2022 (UTC)

Отлична идея!
— Luchesar • Б/П 11:29, 27 февруари 2022 (UTC)

Image

Hello. (Sorry for writing in English). The section "25 февруари" can be illustrated by a photo. With best regards, Sneeuwschaap (беседа) 17:05, 26 февруари 2022 (UTC)

НГТ в увода

В увода на статията липсва неутралната гледна точка, като резюмето на събитията отпреди настъплението са представени едностранчиво. Причинно следствената връзка се губи без уточненията, които въведох като пояснение. Отделно статия за Руско-украинска война няма, тъй като има такава за войната в Донбас, която не е окачествена инакво и в ЕН:У. Противоположни мнения? --Протогер (беседа) 12:27, 27 февруари 2022 (UTC)

Не съм очаквал точно от теб това. Евромайданът не е „държавен преврат“. Дори в руската Уикипедия -- защото и там, за щастие, редактират честни и почтени хора -- е наречен „массовая многомесячная акция протеста в центре Киева, начавшаяся 21 ноября 2013 года в ответ на приостановку украинским правительством подготовки к подписанию соглашения об ассоциации между Украиной и Евросоюзом и поддержанная выступлениями населения в других регионах Украины“.

Въобще не защитаваш неутрална гледна точка. И въобще не съм склонен да водя абсурдни спорове срещу пропагандистка реторика, независимо дали е неволно или съзнателно използвана. Особено не, когато в момента хора загиват.
— Luchesar • Б/П 12:38, 27 февруари 2022 (UTC)

Отзад-напред: хора загиват постоянно във военни конфликти и е безкрайно некоректно (меко казано) да ме вкарваш в руслото на защитен механизъм дали оправдавам или не военните действия в този конкретен случай. Няма нищо абсурдно да се дебатира върху това, щом е повдигнато на въпрос от даден редактор. Тук сме доброволци и равни по права, аргументите натежават. А дали е преврат или не, като такова е обявено и в статията на Дойче веле, поне като руска гледна точка. А тя трябва да присъства в увода в този му вид, защото липсата на неутралност остава. И примерът ми с ЕН:У не е за да създам между-уики война, а за да покажа, че няма нужда от червена препратка към вече съществуваща статия в БГ:У. --Протогер (беседа) 13:02, 27 февруари 2022 (UTC)

Ами не, налагането на руската гледна точка в увода не гарантира неутралност - затова е и червената препратка, където да се обяснят различните гледни точки и далеч по-широкият от едната война в Донбас конфликт.-- Алиса Селезньова (беседа) 13:17, 27 февруари 2022 (UTC)

Да я налагаш е едно, да я споменеш е друго. Ако съм предобрил е трето, но все така смятам, че има място под някаква форма в увода. --Протогер (беседа) 13:29, 27 февруари 2022 (UTC)

Под налагане имам предвид поддържането на руската гледна точка, посредством характеризирайки събития, съгласно руската гледна точка единствено. Може, разбира се, да се добави изречение, че Путин използва някакви въображаеми концепции за събитията като претекст за военни действия, но това наистина смятам, че е най-неутрално да се обясни в червената препратка, а не в тукашния увод.-- Алиса Селезньова (беседа) 13:57, 27 февруари 2022 (UTC)

Както в шаблоните за войски/загуби има данни според единия и другия действащ в конфликта, така и самият конфликт трябва да бъде обяснен от тия две страни. И няма лошо както в едната статия да се направи това, така и в бъдеща. --Протогер (беседа) 14:08, 27 февруари 2022 (UTC)

„Конфликт?“ „Между две страни“? Украйна и Русия случайно се сблъскали в бара и се сбили за някаква мацка? Аз поне други неща виждам. Различните гледни точки трябва да бъдат представени -- но в обективен контекст.
— Luchesar • Б/П 14:25, 27 февруари 2022 (UTC)

Добре де, ама не се постига неутралност, като се резюмират събития, посредством характеризирайки ги в съгласие с едната гледна точка, която на всичкото отгоре е доста фриндж. Предложи се неколко пъти да се добави изречение за халюцинациите на Путин некъде из текста, подкрепено с вторичен, благонадежден източник.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:40, 27 февруари 2022 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘

„ хора загиват постоянно във военни конфликти “

Загиват, да, но не на един хвърлей от България, не в Европа, не в страна, с която ни свързват толкова много неща! Това не е момент за „дебатиране“ и „внимателно балансиране“ -- ако въобще има какво да се дебатира и балансира. Агресия срещу друга страна -- особено срещу демократична, свободна страна в Европа, и особено срещу нейното население -- не може да бъде оправдавана с никакви аргументи! А точно кремълската пропаганда вади тезите, че Евромайданът бил „преврат“ и затова сега синовете на нещастните руски майки и бащи напояват с кръвта си чуждата земя, за да „освобождават“ украинците от собственото им легитимно избрано правителство, което путин привижда като „нацистко“.

„ все така смятам, че има място под някаква форма в увода “

Няма тук въобще място за „нека представим и другата гледна точка“! Както е нямало и през 1939 година! Или през 1968! Делюзиите на един диктатор -- без значение дали се казва путин или хитлер -- не са „гледна точка“! Нито пък в случая са споделяни от самия руски народ, освен доколкото пропагандната машина, разбира се, си върши работата да промива мозъци. Точно както преди 80 години в една друга страна.
— Luchesar • Б/П 13:35, 27 февруари 2022 (UTC)

Уикипедия претендира да е енциклопедия с принципи, а не конкурс за емоционални есета. И хич не вервах, че Законът на Годуин ще сработи веднага. --Протогер (беседа) 13:48, 27 февруари 2022 (UTC)

Еее, той предполагам е с ускорен процес, ако дискусията засяга самия Хитлер, приближените, съидейците или последователите му.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:00, 27 февруари 2022 (UTC)

Как беше, който не е с нас, е против нас? Макар аз винаги да съм симпатизирал на Волтер... --Протогер (беседа) 14:10, 27 февруари 2022 (UTC)

Нема връзка, честно казано. Но ако се замисли човек дали човек е с Хитлер, ако не е против Хитлер? Май излиза правилно, да.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:40, 27 февруари 2022 (UTC)

Мисълта ми бе за Волтер, а не в лицемерната подкрепа от страна на Запада спрямо Азов и т.н. --Протогер (беседа) 15:38, 27 февруари 2022 (UTC)

А защо не се възмутите, че руският президент използва с такава лека ръка думи като „нацисти“ и „денацификация“? Тези му думи, впрочем, са цитирани в увода. Мнението му, както виждате, е отразено. Вие нямате ли проблем с това? Или наистина вярвате, че тези думи отразяват някаква обективна действителност? А точно така изглежда, като се има предвид, че настоявате Евромайданът да бъде описан като „държавен преврат“ без кавички. Вие претендирате, че искате да има равнопоставеност на гледните точки -- вече ви обясних, защо такава в случая дори не може да има -- но в действителност въвеждате не равнопоставеност, а точно определена гледна точка.
— Luchesar • Б/П 14:14, 27 февруари 2022 (UTC)

Аз мога и се стремя да се възмущавам на правилното място, тук У наистина се извръщава в някаква лична и "правилна" позиция. --Протогер (беседа) 15:38, 27 февруари 2022 (UTC)

Не виждам как наличие на червена препратка в увода е нарушение на неутралната гледна точка. Подпъхване и заместване на оцветени дефиниции от типа на „държавен преврат“ вместо „проевропейски протести“ обаче да.-- Алиса Селезньова (беседа) 12:47, 27 февруари 2022 (UTC)

Вече съществува статия за поредицата от конфликти, известни като война в Донбас (която противно на настоящата активна война е повече гражданска и студена - с цялата условност на тия понятия), а с настоящата се изчерпва смисъла да се създава трета такава. Че протесите довели до събитията от 2014 са проевропейски протести е безспорно, но довеждат до свалянето на законно избран държавен глава, който от своя страна смята събитията за държавен преврат. И смятам, че такова едно пояснение има място в настоящия увод. --Протогер (беседа) 13:02, 27 февруари 2022 (UTC)

Не съм съгласна, че конфликтът между Русия и Украйна се изчерпва с войната в Донбас - разгледай в английската У например. Трябва да се обясни добре нежеланието на Русия да приеме проевропейските желания в Украйна например. Проруският държавен глава как е оценил събитията може да се обясни в статията за събитията, но тук да се резюмират по подобен начин е най-малкото подвеждащо.-- Алиса Селезньова (беседа) 13:09, 27 февруари 2022 (UTC)

Що за понятие е "проруски президент"? Той е избран от мнозинство от украинските граждани на законни избори, в това число от етнически украинци и прочее. Политическите му решения ли едностранчиво го определят за това какъв е? Не разбирам, наистина. Мотивацията на руския президент е важна, защото в нея се крие причината за решението му, което довежда до обсъжданата от нас статия за събития. --Протогер (беседа) 13:29, 27 февруари 2022 (UTC)

Президент, провеждащ проруска политика. Не разбирам какво друго освен политическите му решения би могло да го определи, на което се опират и вторичните източници, които го определят като такъв. Тук, виж, има световен консенсус по въпроса (образно казано, Китай и Путин, знае ли човек какво мислят). Мисля, същото важи и за мотивацията на руския президент - нищо общо с детски приказки за държавен преврат и възстановяване на правовата държава. Това, обаче целото не е за увода тук, а за червената препратка.-- Алиса Селезньова (беседа) 13:57, 27 февруари 2022 (UTC)

Най-точно си е мнението на самите украинци, които въобще не смятат Евромайдана за държавен преврат. И едва ли някога ще го сметнат за такъв.--Vodnokon4e (беседа) 13:21, 27 февруари 2022 (UTC)

Основни принципи в правова държава остават по ред след личното самоусещане на част от населението на същата. Правилно ли разбирам? --Протогер (беседа) 13:29, 27 февруари 2022 (UTC)

По-добре от самоусещането на един човек в съседна държава.ухилване-- Алиса Селезньова (беседа) 13:57, 27 февруари 2022 (UTC)

Хубава шега, но едно е 2014, друго 2022 г. И това с лошия вожд, добрия народ е някак си фантастично. --Протогер (беседа) 14:04, 27 февруари 2022 (UTC)

Изобщо не е шега - наистина е по-добре от самоусещането на единия човек в съседната страна. Усмивката беше заради абсурдността, че едва ли не е обратното. Което, виж, е фантастично.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:11, 27 февруари 2022 (UTC)

8-те години, които изминаха от 2014 г. не са никак фантастични и абсурдът е там, че определени хора дълго време си затваряха очите за това. --Протогер (беседа) 15:38, 27 февруари 2022 (UTC)

Основните принципи не бяха спазени преди това, което доведе до протестите. Което, да, беше и е личното самоусещане на населението. Все едно да кажете, че Априлското въстание и получаването на независимост на България е „неспазване на основните принципи на правовата държава“ Османска империя тогава, от която сме били част. Представяме нещата такива каквито са, не каквито ни се иска. Това бяха протести, които доведоха до свалянето на държавния глава. Държавен преврат предполага и навежда за мисълта за нещо предварително планирано, задкулисно; структура, стояща зад това. Твърдо, абсолютно против такива намеци.--Vodnokon4e (беседа) 13:47, 27 февруари 2022 (UTC)

Това е силен офтопик и вкарване на думи в устата ми, които не съм изричал. Мисля си, все пак разбрах кво-що. --Протогер (беседа) 13:52, 27 февруари 2022 (UTC)

Можете да сложите отделен параграф - Според Русия (с източник), това е държавен преврат, потъпкване на основни принципи на правова държава, което им дава основание да въведат войски и т.н...., за да предоставите и другата гледна точка. Имате право, никой не спори за това. Но тази гледна точка отстъпва по тежест на основната, затова трябва да е поставен по-долу. И едва ли може да е единствената и неутралната гледна точка.--Vodnokon4e (беседа) 13:54, 27 февруари 2022 (UTC)

+1. Точно така: всичката информация трябва да бъде представена -- но в правилния контекст, за да може читателите да добият максимално обективна представа.
— Luchesar • Б/П 14:14, 27 февруари 2022 (UTC)

+1. --Протогер (беседа) 15:38, 27 февруари 2022 (UTC)

Политологът Валентин Вацев прави анализ, който би могъл да се използва. --Stanqo (беседа) 14:59, 27 февруари 2022 (UTC)

Вацев гледа много ама много на изток и е редовен гост в Поглед Инфо, където често облизват задните части на Путин. Не съм убеден, че точно Валентин Вацев е достоверен източник по темата. Станислав Николаев 15:21, 27 февруари 2022 (UTC)

Ако не той, добре е да се използва анализа на някой български професионалист политолог. --Stanqo (беседа) 16:18, 27 февруари 2022 (UTC)

Анализът на Кнутов Ю.А. може ли да се приеме за обективен? --Stanqo (беседа) 17:36, 28 февруари 2022 (UTC)

България е страна член на НАТО. Намираме се на ръба на Трета световна война по вина на Русия. Всякакви опити за руска или проруска пропаганда тук в момента са абсолютно недопустими. Jingiby (беседа) 18:02, 28 февруари 2022 (UTC)

Трябва всъщност да започнем да я наричаме изключително „пропутинска“ или „прокремълска“. Не мога да опиша настроението на приятелите ми от Русия, които място не могат да си намерят от срам заради случващото се. „Също като немците след Втората световна, и ние 80 години ще се извиняваме за това, което сме причинили“, беше споделила една жена. Има много, много почтени и смели хора в Русия. А боклуци има и у нас.
— Luchesar • Б/П 18:18, 28 февруари 2022 (UTC)

Да, извинявам се за употребата на руска и проруска. Касае за пропагандата на Кремъл или с други думи путинизъм. Jingiby (беседа) 18:25, 28 февруари 2022 (UTC)

Без да цитирам Хегел, че всички си го заслужават управлението, Путин е държавен глава на Русия, агресията е руска, десетки хиляди руски войници, офицери и танкове са агресори, Русия е агресор. Оттука всичко е проруско или антиурско. Внимателно следя реакциите на руската уикипедия и честно казано съм много щастлив, че доминира нормалността, което значи, че чакаме да ги затворят. -- Мико (беседа) 18:51, 28 февруари 2022 (UTC)

Бе ние имаме късмет, че сме малка държава. Но като гледам във Фейса що народ се кефи как „Путин им го показа с ядрените ракети!“, направо не искам да мисля, ако бяхме големи, какво щеше да е.
— Luchesar • Б/П 18:55, 28 февруари 2022 (UTC)

Знам добре, че това си имал предвид, Джингиби. Просто пропагандната машина често се опитва да представи такива като нас като заслепени от злост „русофоби“, когато мнозина сме всъщност истинските русофили – вдъхновени от величието на духа, интелекта и благородството на великите умове на руската нация, а не от имперските амбиции на корумпирани и лицемерни „царе“ с мания за световно величие, потискащи собствения си народ.
— Luchesar • Б/П 18:52, 28 февруари 2022 (UTC)

Икономически анализ за причините на конфликта --Stanqo (беседа) 12:07, 1 март 2022 (UTC)

Свързани статии

Не трябва ли да се добавят в края и линковете към свързаните статии? --Stanqo (беседа) 14:39, 27 февруари 2022 (UTC)