Иван Караиванов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|комунист
{{Биография инфо
| име = Иван Караиванов
| име = Иван Караиванов
| портрет = Grob Ivana Karaivanova.JPG
| портрет = Grob Ivana Karaivanova.JPG
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| px = 250
| описание =
| описание =
| роден-място = [[Пирдоп]], [[България]]
| роден-място = [[Пирдоп]], [[България]]
Ред 17: Ред 16:
Награждаван е с Орден Герой на социалистическия труд и други чужди и югославски отличия<ref>Енциклопедија Југославије (књига шеста). „Југословенски лексикографски завод“, Загреб 1965. година.</ref>.
Награждаван е с Орден Герой на социалистическия труд и други чужди и югославски отличия<ref>Енциклопедија Југославије (књига шеста). „Југословенски лексикографски завод“, Загреб 1965. година.</ref>.


== Бележки ==
== Източници ==
<references />
<references />



Версия от 16:11, 30 януари 2020

Иван Караиванов

Роден
Починал
27 март 1960 г. (70 г.)
ПогребанБелград, Сърбия

Иван Караиванов е български партиен деец от БКП и ЮКП.

Биография

Роден е през октомври 1889 година в град Пирдоп. Става член на БКП през 1918 година. Взема участие в Септемврийското въстание и е близък съратник на Георги Димитров и Васил Коларов, а след неговото потушаване емигрира във Виена. През 1926 година се установява в СССР. До 1929 година работи в Института „Маркс и Енгелс“, а по-късно и в Комунистическия университет. През 1929 година по поръка на Коминтерна заминава за Китай. През 1934 година се завръща в Москва. Там работи в Изпълнителния комитет на Коминтерна. След 9 септември 1944 година се завръща в България. През май 1945 година емигрира в Югославия след несъгласие с ръководството на БКП.

В Югославия получава гражданство и става народен представител в Съюзното събрание на СФРЮ. На шестия и седмия конгрес на ЮКП е избиран за член на ЦК на ЮКП (1952 – 1964). Умира на 27 март 1960 година в Белград и е погребан в Алеята на народните герои на Новите гробища.

Награждаван е с Орден Герой на социалистическия труд и други чужди и югославски отличия[1].

Източници

  1. Енциклопедија Југославије (књига шеста). „Југословенски лексикографски завод“, Загреб 1965. година.