Борис Вукмирович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|партизанин
{{Биография инфо
| име = Борис Вукмирович
| име = Борис Вукмирович
| портрет = dot.png
| портрет =
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| описание = черногорски партизанин
| px =
| описание = черногорски партизанин
| роден-място = [[Брацигово]], [[България]]
| роден-място = [[Брацигово]], [[България]]
| починал-място = [[Ландовица]], днес [[Косово]]
| починал-място = [[Ландовица]], днес [[Косово]]
Ред 19: Ред 18:
На тяхно име са наречени [[Първи косовско-метохски народоосвободителен батальон „Рамиз Садику“]] и [[Втори косовски-метохски народоосвободителен батальон „Борис Вукмирович“]] в рамките на [[първа македонско-косовска ударна бригада]].
На тяхно име са наречени [[Първи косовско-метохски народоосвободителен батальон „Рамиз Садику“]] и [[Втори косовски-метохски народоосвободителен батальон „Борис Вукмирович“]] в рамките на [[първа македонско-косовска ударна бригада]].


== Бележки ==
== Източници ==
<references />
<references />


{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Вукмирович, Борис}}
{{СОРТКАТ:Вукмирович, Борис}}
[[Категория:Югославски партизани]]
[[Категория:Югославски партизани]]

Версия от 16:32, 30 януари 2020

Борис Вукмирович
черногорски партизанин
Роден
Починал
10 април 1943 г. (30 г.)
Борис Вукмирович в Общомедия

Борис (Борко) Никола Вукмирович с псевдоним Църни е черногорски партизанин, деец на НОВМ.

Биография

Роден е на 1 август 1912 година в град Брацигово. Баща му Никола Вукмирович е деец на ВМОРО и участник в Илинденско-Преображенското въстание. След разгрома на въстанието е заточен в Турция, а по-късно се връща в България. Там баща му се жени за Стоянка и двамата имат трима синове – Борис, Андру и Радета. През 1914 година семейството му се мести в Печ, където той завършва основното си образование и шест класа гимназия. След като семейството му не може да си позволи по-нататъшно обучение той става работник в Печ и на различни места в Косово и Метохия. От 1932 година става член на СКМЮ, а на следващата година и на ЮКП. В края на 1934 е секретар на Местния комитет на ЮКП в Печ. През 1935 е арестуван за революционна дейност и изправен пред държавен съд за защита на държавата в Белград. Пуснат е поради липса на доказателства. В началото на юли 1937 година е избран за организационен секретар на Областния комитет на ЮКП, а от 1940 е член на Покрайненския комитет за Черна гора, Санджак, Косово и Метохия. През октомври 1940 присъства на петата земска конференция, където е избран за кандидат член на ЦК на ЮКП.

След капитулацията на Югославия през 1941 година се включва в организирането на въоръжено въстание срещу немските сили. Първоначално е член на Военния комитет за Косово и Метохия, а след арестуването на Миладин Попович е секретар на Областния комитет на ЮКП. През октомври 1941 става политически комисар на Метохийския партизански отряд, а от октомври на следващата година член на Главния щаб на партизанските отряди на Косово и Метохия.

През април 1943 година отива в Дяково заедно с Рамиз Садику. На 7 април 1943 попадат в засада от италиански военни части при Ландовица и са арестувани. На 10 април са разстреляни. С указ от 6 март 1945 година на Председателството на АВНОЮ заедно с Рамиз Садику са обявени за народни герои на Югославия[1].

На тяхно име са наречени Първи косовско-метохски народоосвободителен батальон „Рамиз Садику“ и Втори косовски-метохски народоосвободителен батальон „Борис Вукмирович“ в рамките на първа македонско-косовска ударна бригада.

Източници

  1. Народни хероји Југославије. „Младост“, Београд 1975. година.