Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
Ред 1: Ред 1:
най-хубавия празник
[[Файл:Cyril_Methodius25K.jpg|дясно|мини|Св. св. Кирил и Методий]]
[[Файл:Cyril_and_Methodius_monument_Sofia.jpg|дясно|мини|Паметник на двамата свети братя пред [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]], София]]
'''Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост''' е [[Официални празници в България|български официален празник]], честван на [[24 май]]. На този ден в [[България]] се чества българската просвета, [[българска култура|култура]] и създаването на [[глаголица]]та от [[Кирил и Методий]], известни още и като Солунските братя. Преводите на [[Библия]]та Кирил и Методий записват на глаголица.

{{цитат|Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...|проф. [[Роже Бернар]]}}

== История ==
[[Файл:BASA-1932K-1-422-6.jpg|ляво|мини|250п|Празненство на солунските дружества по случай деня на Св. св. Кирил и Методий, 11 май 1906 г., [[Солунска българска мъжка гимназия|Мъжката гимназия]] в [[Солун]]. Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]]
Въздигането на Кирил и Методий като [[равноапостол]]и и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на [[османското владичество]] българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. [[Дмитрий Лихачов]].

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от [[1813]] г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в [[Шумен]] (Датата 22 май в този летопис може да се приеме, че е по т.н. нов стил – [[Григорианския календар]], а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са [[гагаузи]] от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на [[Възраждане]]то на [[11 май]] [[1851]] г. в епархийското училище [[Пловдивска мъжка гимназия|„Св. св. Кирил и Методий“]] в гр. [[Пловдив]] по инициатива на [[Найден Геров]] се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от [[1852]] г. на [[Неофит Рилски]]. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През [[1857]] г. празникът е почетен в българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в [[Цариград]], заедно със служба и за Св. [[Иван Рилски]]. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „[[Успение Богородично (Пловдив)|Света Богородица]]“, а след това учителят [[Йоаким Груев]] произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в [[Шумен]] и [[Лом]], от [[1860]] г., в [[Скопие]] от [[1862]] г., във [[Варна]] от [[1863]] г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В [[София]] празникът е организиран от учителя [[Сава Филаретов]].

По време на [[Борба за българска църковна независимост|борбите за църковна независимост]] от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката [[Вселенска патриаршия]]. След [[1878]] г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В [[Македония (област)|Македония]] и [[Одрин]]ско, които са под юрисдикцията на [[Българската екзархия]], той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след [[Първата световна война]].
[[Файл:Naredba za proslava na praznik, 1916.JPG|ляво|мини|250п|Заповед на кумановския околийски управител [[Стоян Мишев]] от 21 май 1916 г. за отпазнуване на „народния празник „Св. св. Кирил и Методий“ на 24 май 1916 г., сряда]]
След въвеждането на [[Григориански календар|Григорианския календар]] през [[1916]] г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През [[1968]] г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. [[Новоюлиански календар]], чрез който се премахва грешката на стария [[Юлиански календар]]. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на [[Народна република България]] 24 май е обявен с решение на [[9 Народно събрание|Деветото Народно събрание]] на [[30 март]] [[1990]] г., а от [[15 ноември]] 1990 г. е официален празник на [[Република България]] (когато Народна република България е преименувана на Република България).

Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на [[14 февруари]], а на св. Методий – на [[6 април]] (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на [[Моравска мисия|Моравската мисия]] на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази [[1863]] г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.

Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в [[Румъния]] и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в [[Диарбекир]].

През [[1856]] г. [[Йоаким Груев]] предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

== Химн „Върви, народе възродени“ ==
{{основна|Химн на българската просвета}}
През [[1892]] г. [[Стоян Михайловски]] написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. [[Панайот Пипков]] създава музиката към химна на [[11 май]] [[1901]] г.

== В други страни ==
[[Файл:Saints Cyril and Methodius Celebration in Petrich - 11 May 1900.jpg|дясно|мини|250п|Честване на Светите братя в [[Петрич]], 11 май 1900 г.]]
През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Те стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в [[Чехия]] и други славянски страни. Под влияние на българския култ те са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна [[Гърция]]. В края на ХХ в. папа [[Йоан Павел II]] обявява двамата братя за „покровители на Европа“. Десетки народи, предимно в руското културно-политическо пространство през ХХ в. възприемат кирилица като писменост на своите национални езици. Сега 11/24 май се отбелязва в много държави Русия, Украйна, Беларус, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.

24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в [[Русия]] (светски и църковно), Чехия, [[Северна Македония]] (светски и църковно) и други славянски страни. В Русия се чества за първи път през [[1986]] г. (в тогавашния [[Съветски съюз]]) по инициатива на мурманския писател [[Виталий Маслов]] – в [[Мурманск]] е най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий.

Като църковен празник Денят на Кирил и Методий се празнува в Русия от 1863 г., а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991 г. Както първото честване в [[СССР]], така и следващите имат „столица на празника“ – град, в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, [[Киев]], [[Минск]] и други, а от 2010 г. за постоянна столица на празника е избрана [[Москва]].

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в Северна Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на св. Кирил и Методий, както и на техните ученици – [[свети Климент Охридски]] и [[свети Наум]]. Такива монументални паметници има и в [[Охрид]], където се пазят до днес [[мощи]]те на учениците на Кирил и Методий – [[свети Климент Охридски]] – създателя на [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]], и [[свети Наум]].

В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от [[Бърно]], на мястото на столицата на [[Великоморавия]], от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на [[Карлов мост|Карловия мост]] в [[Прага]], а в [[катедралата Свети Вит]] на [[Пражки град|Пражкия град]] на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.

Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на св. Кирил в църквата [[Сан Клементе (Рим)|„Св. Климент“]] (''San Clemente'') в [[Рим]], където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път съвместно от български и руски духовници.

Румънският парламент обяви със закон 24 май за Ден на българския език в Румъния. 


== Библиография ==
== Библиография ==

Версия от 07:32, 8 май 2020

най-хубавия празник

Библиография

  • Дуйчев, Иван. Из старата българска книжнина, т. II, С., 1944, с. 164 и сл.
  • Ангелов, Боньо. Към историята на празника на Кирил и Методий през Средните векове (В: Сборник в чест на акад. Александър Теодоров-Балан, София, 1955, с. 55 – 68)
  • Симеонова, Гатя. Проблеми на Кирило-Методиевата празничност. [Кн. 1]. С., Изд. на ЕИМ при БАН. 1993; Кн. 2. С., Изток-Запад, 2007.
  • Симеонова, Гатя. Денят на Кирил и Методий. С., Изд. на ЕИМ при БАН, 1994.
  • Чешмеджиев, Димо. Кирил и Методий в българската историческа памет през Средните векове. С., БАН, 2001.
  • Чешмеджиев, Димо. Култът на Кирил и Методий в Българското Средновековие. Slavica slovaca, ХLII, 2007, 1, рр. 20 – 36
  • Кръстев, Лука П. Досег. 11 – 24 май. Денят на Св. св. Кирил и Методий. С., Звездан, 2002.

Външни препратки

Общомедия
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ден_на_светите_братя_Кирил_и_Методий,_на_българската_азбука,_просвета_и_култура_и_на_славянската_книжовност&oldid=10152760“.