Високотемпературна свръхпроводимост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Ket премести страница „Високотемпературни свръхпроводници“ като „Високотемпературна свръхпроводимост“: по-общо за явлението |
уводно изр и малко пояснение |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{микромъниче|07:55, 16 май 2020 (UTC)}} |
{{микромъниче|07:55, 16 май 2020 (UTC)}} |
||
'''Високотемпературни свръхпроводници''' се наричат материалите с критична температура на [[свръхпроводимост]], по-висока от -200 °C, най-ниската температура на охлаждане, постижима с течен азот. За разлика от тях класическите свръхпроводници имат критична температура до около 30 келвина (–243,15 °C), която се достига практически само с течен хелий. |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
[[Категория:Свръхпроводимост]] |
[[Категория:Свръхпроводимост]] |
||
Версия от 10:45, 24 май 2020
 | Тази статия е „микромъниче“. Това е мъниче, което е твърде малко за самостоятелна статия и трябва да се разшири, да се слее с друга статия, да се премести в Уикиречник и/или да се изтрие. Две седмици след поставянето на този шаблон администраторите може да изтрият страницата, ако тя все още не съдържа достатъчно информация. Шаблонът е поставен в 07:55, 16 май 2020 (UTC). |
Високотемпературни свръхпроводници се наричат материалите с критична температура на свръхпроводимост, по-висока от -200 °C, най-ниската температура на охлаждане, постижима с течен азот. За разлика от тях класическите свръхпроводници имат критична температура до около 30 келвина (–243,15 °C), която се достига практически само с течен хелий.
Материалите с необичайно висока критична температура, Тк > 30 К са предимно керамични материали (оксиди на медта и бария, съдържащи лантан и други редкоземни елементи). През 2015 г. е постигната рекордна критична температура Тк = 203 К при сероводород под свръхвисоко налягане.