Георги Стоименов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след запетая
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8
 
Ред 24: Ред 24:
* „Славата на България“ – автор Борис Чопланов, С., 1988 г., ВИ
* „Славата на България“ – автор Борис Чопланов, С., 1988 г., ВИ
* „Зеления пагон“ – автор Киро Киров, С., ВИ
* „Зеления пагон“ – автор Киро Киров, С., ВИ
* „Гранични войски“ – фотоалбум, С., 1978 г., ДИ „Септември“, [http://picasaweb.google.bg/apollobg/1978#]
* „Гранични войски“ – фотоалбум, С., 1978 г., ДИ „Септември“, [http://picasaweb.google.bg/apollobg/1978#]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}


{{СОРТКАТ:Стоименов, Георги}}
{{СОРТКАТ:Стоименов, Георги}}

Текуща версия към 00:45, 14 февруари 2021

Георги Стоименов
български граничар
Роден
Починал
31 март 1952 г. (20 г.)

Ефрейтор Георги Атанасов Стоименов е български граничар.

Той отбива редовната си военна служба като граничар в гранична застава на българо-гръцката граница, североизточно от с. Камилски дол, общ. Община Ивайловград.

На 31 март 1952 г. той загива в престрелката при връх Сарабурун с въоръжена горянска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави – младши сержант Асен Илиев и редник Стоил Косовски.

С министерска заповед Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил, е преименувана на „Георги Стоименов“.

В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили, сега се съхраняват в Музея на граничарите в бившия граничен отряд в Ивайловград.

Източници[редактиране | редактиране на кода]