Фалически култ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Figura itifálica ibera (M.A.N. Madrid) 01.jpg|мини|275п|Иберийска бронзова фигура от Националния археологически музей на Испания в Мадрид]] |
[[Файл:Figura itifálica ibera (M.A.N. Madrid) 01.jpg|мини|275п|Иберийска бронзова фигура от Националния археологически музей на Испания в Мадрид]] |
||
След преминаването на човешките общности от [[лов]] и събирачество към уседнал земеделски строй, с отглеждане на [[растения]] и [[добитък]], се започва обожествяването на „плодородието“, съчетаването на мъжкото начало с женското начало <ref>[http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4442 Адралес] – [[Гергьовден]] в Неделчино, jounrey.bg</ref>. Тази матрица се прехвърля въху целия свят – много от явленията и феномените се тълкуват като взаимодействие на „мъжки“ и „женски“ сили <ref>д-р Дориян Александров, [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:_5Eb_LLA0fQJ:nauka.bg/forum/index.php%3Fshowtopic%3D3678+дуализъм+съчетаване+мъжко+женско&hl=bg&ct=clnk&cd=9&gl=bg Тракийските могили, светилища и храмове. Религия, митове и култове при траките]</ref>. В традиционното българско общество се смята че [[дъжд]]ът опложда [[земята]] <ref>Ралица Георгиева, [http://liternet.bg/publish11/ralica_georgieva/falicheski.htm За някои фалически символи и обредни практики с карпогонична и предбрачна насоченост в българския обреден фолклор], LiterNet, 07-05-2004, № 5 (54)</ref>. Дъждът е активното мъжко, проникващо начало, а земята – женското, приемащото. В условия на [[патриархат]], има наличие на „фалоцентризъм“ – тоест [[пенис]]ът символизира най-често [[сила]]та, [[живот]]а, структурата, реда <ref>[http://sabor.mc.government.bg/sabori/main.php?act=content&rec=49 Летни и есенни празници и обичаи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070702011054/http://sabor.mc.government.bg/sabori/main.php?act=content&rec=49 |date=2007-07-02 }}, Събори на народното творчество, Министерство на културата на България, Министерски съвет</ref>. Може и да е символ на победа, късмет, фертилност. Индийският бог [[Шива]] понякога е представян чрез фалос <ref>[http://encyclopedia.farlex.com/Phallic+worship phallus]</ref>. През късното [[Средновековие]] и [[Ренесанс]], благородните мъже слагат подплънки върху гениталиите си, символизиращи огромни пениси, наричани на английски „cod-piece“, на руски „гульфик“. Много древни култури, вкл. индийската, месапотамската <ref>Hodder M. Westropp, [http://www.sacred-texts.com/sex/pw/pw.htm Phallic worship], Originally a paper read before the Anthropological Society of LOndon on April 5TH, 1870; Later published in 1875</ref> и славянската <ref>{{Citation |title=Относно названието на славянската езическа религия |url=http://forgiveness.cult.bg/slavism/slavism02.html |accessdate=2008-09-25 |archivedate=2008-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081006035022/http://forgiveness.cult.bg/slavism/slavism02.html }}</ref>, почитат фалоса под една или друга форма. |
След преминаването на човешките общности от [[лов]] и събирачество към уседнал земеделски строй, с отглеждане на [[растения]] и [[добитък]], се започва обожествяването на „плодородието“, съчетаването на мъжкото начало с женското начало <ref>[http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4442 Адралес] – [[Гергьовден]] в Неделчино, jounrey.bg</ref>. Тази матрица се прехвърля въху целия свят – много от явленията и феномените се тълкуват като взаимодействие на „мъжки“ и „женски“ сили <ref>д-р Дориян Александров, [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:_5Eb_LLA0fQJ:nauka.bg/forum/index.php%3Fshowtopic%3D3678+дуализъм+съчетаване+мъжко+женско&hl=bg&ct=clnk&cd=9&gl=bg Тракийските могили, светилища и храмове. Религия, митове и култове при траките]</ref>. В традиционното българско общество се смята че [[дъжд]]ът опложда [[земята]] <ref>Ралица Георгиева, [http://liternet.bg/publish11/ralica_georgieva/falicheski.htm За някои фалически символи и обредни практики с карпогонична и предбрачна насоченост в българския обреден фолклор], LiterNet, 07-05-2004, № 5 (54)</ref>. Дъждът е активното мъжко, проникващо начало, а земята – женското, приемащото. В условия на [[патриархат]], има наличие на „фалоцентризъм“ – тоест [[пенис]]ът символизира най-често [[сила]]та, [[живот]]а, структурата, реда <ref>[http://sabor.mc.government.bg/sabori/main.php?act=content&rec=49 Летни и есенни празници и обичаи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070702011054/http://sabor.mc.government.bg/sabori/main.php?act=content&rec=49 |date=2007-07-02 }}, Събори на народното творчество, Министерство на културата на България, Министерски съвет</ref>. Може и да е символ на победа, късмет, фертилност. Индийският бог [[Шива]] понякога е представян чрез фалос <ref>[http://encyclopedia.farlex.com/Phallic+worship phallus]</ref>. През късното [[Средновековие]] и [[Ренесанс]], благородните мъже слагат подплънки върху гениталиите си, символизиращи огромни пениси, наричани на английски „cod-piece“, на руски „гульфик“. Много древни култури, вкл. индийската, месапотамската <ref>Hodder M. Westropp, [http://www.sacred-texts.com/sex/pw/pw.htm Phallic worship], Originally a paper read before the Anthropological Society of LOndon on April 5TH, 1870; Later published in 1875</ref> и славянската <ref>{{Citation |title=Относно названието на славянската езическа религия |url=http://forgiveness.cult.bg/slavism/slavism02.html |accessdate=2008-09-25 |archivedate=2008-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081006035022/http://forgiveness.cult.bg/slavism/slavism02.html }}</ref>, почитат фалоса под една или друга форма. |
||
Фалическите Божества на славянското божество включват Ярило (Ярила, западен славянин. Яровит, Геровит, сръбско-хърватски Jарило) - Бог пробуждаща природа. Името му идва от корен яр - „пламенен, неистов, силен“ и се свързва с идеи за пролетно плодородие. Ср.: рус. ярый, яровой, укр. ярь «весна», ярній «весенний, молодой, полный сил, страстный». Славянският глагол yariti има значението „да имаш полов акт“. Един от химните, написан от името на самия Ярил, казва: „Покрих равнините с трева и дървета с листа. Нося реколтата на полетата и потомството на добитъка<ref>Коловрат Ю. А. [https://colovrat.at.ua/publ/2-1-0-19 Сексуальное волховство и фаллоктенические культы древних славян] // История Змиевского края. Змиев. 19.10.2008.</ref>. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 19:48, 22 юни 2021
_01.jpg)
След преминаването на човешките общности от лов и събирачество към уседнал земеделски строй, с отглеждане на растения и добитък, се започва обожествяването на „плодородието“, съчетаването на мъжкото начало с женското начало [1]. Тази матрица се прехвърля въху целия свят – много от явленията и феномените се тълкуват като взаимодействие на „мъжки“ и „женски“ сили [2]. В традиционното българско общество се смята че дъждът опложда земята [3]. Дъждът е активното мъжко, проникващо начало, а земята – женското, приемащото. В условия на патриархат, има наличие на „фалоцентризъм“ – тоест пенисът символизира най-често силата, живота, структурата, реда [4]. Може и да е символ на победа, късмет, фертилност. Индийският бог Шива понякога е представян чрез фалос [5]. През късното Средновековие и Ренесанс, благородните мъже слагат подплънки върху гениталиите си, символизиращи огромни пениси, наричани на английски „cod-piece“, на руски „гульфик“. Много древни култури, вкл. индийската, месапотамската [6] и славянската [7], почитат фалоса под една или друга форма.
Фалическите Божества на славянското божество включват Ярило (Ярила, западен славянин. Яровит, Геровит, сръбско-хърватски Jарило) - Бог пробуждаща природа. Името му идва от корен яр - „пламенен, неистов, силен“ и се свързва с идеи за пролетно плодородие. Ср.: рус. ярый, яровой, укр. ярь «весна», ярній «весенний, молодой, полный сил, страстный». Славянският глагол yariti има значението „да имаш полов акт“. Един от химните, написан от името на самия Ярил, казва: „Покрих равнините с трева и дървета с листа. Нося реколтата на полетата и потомството на добитъка[8].
Вижте също
Източници
- ↑ Адралес – Гергьовден в Неделчино, jounrey.bg
- ↑ д-р Дориян Александров, Тракийските могили, светилища и храмове. Религия, митове и култове при траките
- ↑ Ралица Георгиева, За някои фалически символи и обредни практики с карпогонична и предбрачна насоченост в българския обреден фолклор, LiterNet, 07-05-2004, № 5 (54)
- ↑ Летни и есенни празници и обичаи Архив на оригинала от 2007-07-02 в Wayback Machine., Събори на народното творчество, Министерство на културата на България, Министерски съвет
- ↑ phallus
- ↑ Hodder M. Westropp, Phallic worship, Originally a paper read before the Anthropological Society of LOndon on April 5TH, 1870; Later published in 1875
- ↑ Относно названието на славянската езическа религия, архив на оригинала от 6 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081006035022/http://forgiveness.cult.bg/slavism/slavism02.html, посетен на 25 септември 2008
- ↑ Коловрат Ю. А. Сексуальное волховство и фаллоктенические культы древних славян // История Змиевского края. Змиев. 19.10.2008.