Стефан Попов (актьор, 1947): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 45: | Ред 45: | ||
== Телевизионен театър == |
== Телевизионен театър == |
||
* „Часът на моето убийство“ (1992, сц. Христо Даскалов, реж. [[Николай Георгиев (режисьор)|Николай Георгиев]]) |
* „Часът на моето убийство“ (1992, сц. Христо Даскалов, реж. [[Николай Георгиев (режисьор)|Николай Георгиев]]) – [[Стефан Стамболов]] |
||
* „Житие и страдание грешнаго Софрония“ (2 части, реж. Н. Георгиев) |
* „Житие и страдание грешнаго Софрония“ (2 части, реж. Н. Георгиев) |
||
* „Аз видях Рая“ (реж. Николай Георгиев) |
* „Аз видях Рая“ (реж. Николай Георгиев) |
Версия от 21:44, 17 юли 2021
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 06:17, 12 юли 2019 (UTC). |
Стефан Попов | |
театрален и кино актьор | |
Роден |
1947 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Работил | актьор |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1975 - |
Стефан Попов е български театрален и кино актьор.
Биография
Стефан Попов е роден през 1947 г. в гр. София.
Завършва ВИТИЗ през 1975 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Театрите на Кърджали, Ямбол, Пазарджик. От 1982 г. е в трупата на Драматичен театър Пловдив. Има над 130 театрални и над 20 филмови роли.
Театрални роли
- Стамболов – „Възход и падение на Стефан Стамболов“ – Ст. Цанев, реж. Асен Шопов
- Стамболов – „Олимпий или реквием за приятеля“ – П. Пелинов, реж. проф. Здр. Митков
- Хофстад – „Обществен враг“ – Х. Ибсен, реж. проф. Здр. Митков, номинация за „Аскер“
- Хлестаков – „Ревизор“ – Гогол, реж. Хр. Церовски
- Фьодор Карамазов – „Братя Карамазови“ – Достоевски, реж. Стоян Радев
- Актьорът – „Живите от мъртвата махала“ – П. Анастасов, реж. Николай Ламбрев
- отец Лоренцо – „Ромео и Жулиета“ – У. Шекспир, реж. Галин Стоев
- сър Тоби – „12 нощ“ – У. Шекспир, реж. Петър Кауков
- Кочкарьов – „Женитба“ – Гогол, реж. Ив. Урумов
- пастор Виктор – „Есенна Соната“ – Ингмар Бергман, реж. Ив. Урумов
- Глостър – „Крал Лир“ – У. Шекспир, реж. Ст. Мурджев
- Бащата на Евридика – „Евридика“ – С. Рул, реж. Ст. Мурджев
- Банкерът – „Добрият доктор“ – А. П. Чехов, Нийл Саймън, реж. Н. Делчев
- Философа в „Да се провреш под дъгата“ от Георги Марков, реж. Асен Шопов
Телевизионен театър
- „Часът на моето убийство“ (1992, сц. Христо Даскалов, реж. Николай Георгиев) – Стефан Стамболов
- „Житие и страдание грешнаго Софрония“ (2 части, реж. Н. Георгиев)
- „Аз видях Рая“ (реж. Николай Георгиев)
Филмография
- „Седем часа разлика“ (тв сериал, 2011 – 2014, сц. Л. Дилов-син, М. Фучеджиева, реж. Вито Бонев, Горан Поповски) – адвокат на Милото
- „Шменти-капели“ – сценарист и режисьор Владислав Карамфилов – Въргала
- Слънчево (2013)
- „Време за жени“ (2006, сц. и реж. Илия Костов)
- „Църква за вълци“ (12-сер. тв, 2004, сц. П. Анастасов, реж. Н. Ламбрев) – Стамат
- Асистентът (2002)
- „Трака-трак“ (1996, сц. и реж. Илия Костов)
- „Мадам Бовари от Сливен“ (1991, сц. и реж. Илия Костов)
- Дефицит (1990)
- „Женски сърца“ (тв, 1985)
- Романтична история (1984) – следователят
- Стената (1984) – шофьор
- Константин Философ (6-сер. тв, 1983) – (в 2 серии: II, VI)
- „Бал на самотните“ (1981, реж. Иван Ничев)
- Близката далечина (1981)
- Масово чудо (1981)
- Монолог за прасенцето (1981)
- Ударът (1981) – капитан Томов
- Адаптация (3-сер. тв, 1979)
- „Авантаж“ (1977, сценаристи Руси Чанев и Георги Дюлгеров, реж. Г. Дюлгеров)
- Дневна светлина
- Документални филми
- „Константин Величков“ – сценарист и реж. Ил. Костов
- „Добри Желязков – Фабрикаджията“ – сценарист и реж. Ил. Костов
Награди
- Три национални награди за театър
- Награда на Министерството на Културата
- Награда Пловдив
- Номинации за „Икар“ и „Аскеер“