Разпоповци

Разпоповци е заличено село, което днес е част от град Елена.

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

География

Намира се на 3,5 километра източно от центъра град Елена. Разположено е на десния бряг на река Бързица (Голямата река) и от двете страни на Кринковското дере. През селото минава пътят Велико Търново и Горна Оряховица за Елена. В непосредствена близост южно от селото е жп гара Елена, а още по на юг - заводът за стъкло. Тези строежи и корекцията на реката, която по-рано минава през селото, променят коренно неповторимата природна даденост на селището.

История

Селото възниква от две махали - Попдимитровци на левия бряг на реката и Разпоповци - на десния. По-старо като поселение се счита Попдимитровци. По-късно двете махали се сливат под общото наименование Разпоповци.

Приема се, че първият заселник в Разпоповци е овчар. След него идват още четири семейства и си направили колиби край кошарите от двете страни на дола в местността Дренака. Предполага се, че тогава е поставен и обредният камък в местността Чукара, който служел за оброчище. Според запис в черковната летописна книга наименованието си селото получило от разпопването на поп Цвею, еленски свещеник, който имал кошара тук. Като умряла попадията му, той заживял със слугинята си. Тя родила син, когото кръстили Куцар. На него попът дал Куцарчова лъка, а той се разпопил и останал да живее в кошарата си.

Разпопен бил и друг поп, обесен от турците по настояване на жена му, за да може да се омъжи и да има кой да отгледа децата й. Бил разпопен и трети свещеник - известният поп Мартин. Той бил лишен от сан, защото станал хайдут при Вълчан войвода. Преданието разказва, че поп Мартин се разпопил, защото Търновският аянин харесал жена му и я отнел с хитрост.

В знак на протест той става хайдутин, за да отмъщава на турците. Във връзка с тези разпопвания селото било назовано Разпоповци.

Има данни, че след кърджалийското нападение на Елена през 1800 г. на Гергьовден, тук идват нови заселници. Според данни на руското военно разузнато в 1877 г. селото наброявало 30 къщи, в които живеели само българи.

Жителите на Разпоповци се занимавали със земеделие, скотовъдство и гурбетчийство в чужбина. Някой се занимавали с производство на дървени въглища. Развити били и занаятите като бакърджийство, бъчварство, металообработване, грънчарство, куюмджийство (златарство). Разпоповските златари били прочути с изработването на черковни зари - кандила, светилници и предмети за украшения - пръстени, обици, чапзи. Те даже изработвали и фалшиви монети.

Селото сериозно пострада при голямото наводнение на 19 юни 1943 година. Напълно са разрушени 7 къщи, а други 10 негодни за живеене, наводнени са читалището и църквата, дадена е една човешка жертва.

Разпоповци се налага като естествено средище на околните махали.

Религии

Църквата "Св. Никола Миралийски" е построена през 1874 - 1875 г. Осветена е на Стефановден. Разрешение за построяването й е дадено със султански ферман от 29 април 1874 г. По време на Освободителната война църквата е разграбена и превърната в конюшна от турците. Възстановена е през 1878 година.

Обществени институции

Килийно училище било основано в 1844 г. в махала Попдимитровци. През 1869 г. с участието на населението е построена училищна сграда. Тук се обучавали децата и от околните махали. В 1931 г. е изградено ново училище.

Началото на Разпоповското читалище "Просвета" е сложено с театрално представление на "Райна княгиня" на 26 декември 1881 г. От тогава и до днес театралния факел в селото не е угасвал. Тук се изявява за пръв път на сцена големият български артист Георги Георгиев - Гец. Разпоповското читалище развива богата и разнообразна културна и просветна дейност и се ползва с известност в целия Еленски край.

На читалищната сграда е поставена паметна плоча с имената на загиналите разпопчани през войните.

Културни и природни забележителности

През 1981 г. по случай 100-годишния юбилей на читалище "Просвета" в центъра на селището бе направена чешма-паметник на Емилиян Станев, чийто родови бащини корени са от тук.

Личности

• Родени в Разпоповци
  • Георги Георгиев-Гец (4.X.1926-2.IX.1996), артист
  • Светослав Иванов Савов - артист
  • Васил Йорданов Търсанков
  • Иван Петров Иванов
  • Йордан Христов Търсанков
  • Стоян Христов Медникаров
  • Христо Стоянов Медникаров
  • Христо Иванов Търсанков

• С разпоповски корени
  • Емилиян Станев (28.II.1907-15.III.1979), български писател и публицист

   проф. Георги Антонов Папазов (1918 - 2002) - лекар-ендокринолог

Други

От тук са излезли много за мащабите на едно такова малко село будни и интелигентни хора. Още през Възраждането разпоповчани не са стояли настрана от освободителното движение. Стана дума вече за поп Мартин, участник в четата на Вълчан войвода. Поп Стойко, наричан от турците "гяур имам" е също смел защитник на поробените и борец против турското робство.

Никола Петков Мартинов - син на изселил се в с. Червена вода, Русенско разпоповчанин, участва в четата на Бачо Киро и поп Харитон и загива в битката при Дряновския манастир. Стойчо Стайков поддържа връзки със Стефан Стамболов във Влашко. Никола Попстоянов - възрожденски учител и свещеник е член на частния революционен комитет в Елена.

Седемдесет и един разпоповчани и техни потомци се посвещават на научната професия.

Външни препратки

• Сайт на община Елена