Елизабет Костова: Разлика между версии
поправка на датата на раждане; добавена препратка към Фондация ЕК; малки поправки |
поправка на магистър |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
Родена е в [[Ню Лъндън]], щата [[Кънектикът]], [[САЩ]]. Завършва „[[Йейл]]“ със степен [[бакалавър]] по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в [[България]] за пръв път през есента на [[1989]] година, за да събира народни песни. На митингите в София след [[10 ноември]] 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в [[Ан Арбър]], щата [[Мичиган]].<ref name="Netinfo.bg">[http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=808571 Интервю с Елизабет Костова за в-к "24 часа", 20.11.2005, препечатан на 30.11.2005 в netinfo.bg, посетен 16.08.2007]</ref> Променя новата си фамилия в съответствие с българските именни традиции (т.е. Елизабет КостовА, а не Елизабет Костов). |
Родена е в [[Ню Лъндън]], щата [[Кънектикът]], [[САЩ]]. Завършва „[[Йейл]]“ със степен [[бакалавър]] по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в [[България]] за пръв път през есента на [[1989]] година, за да събира народни песни. На митингите в София след [[10 ноември]] 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в [[Ан Арбър]], щата [[Мичиган]].<ref name="Netinfo.bg">[http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=808571 Интервю с Елизабет Костова за в-к "24 часа", 20.11.2005, препечатан на 30.11.2005 в netinfo.bg, посетен 16.08.2007]</ref> Променя новата си фамилия в съответствие с българските именни традиции (т.е. Елизабет КостовА, а не Елизабет Костов). |
||
Костова продължава образованието си в [[Мичигански университет|Мичиганския университет]], от където има [[магистратура]] по изящни изкуства. Там печели стипендия [http://www.lsa.umich.edu/english/hopwood/default.asp Hopwood] за завършването на романа си "Историкът", който започва да пише през 1995 г.<ref name="UM News Service">[http://www.ns.umich.edu/htdocs/releases/story.php?id=21 University of Michigan honors Hopwood, the 'father' of generations of top authors, посетен 16.08.2007]</ref> |
Костова продължава образованието си в [[Мичигански университет|Мичиганския университет]], от където има [[магистър|магистратура]] по изящни изкуства. Там печели стипендия [http://www.lsa.umich.edu/english/hopwood/default.asp Hopwood] за завършването на романа си "Историкът", който започва да пише през 1995 г.<ref name="UM News Service">[http://www.ns.umich.edu/htdocs/releases/story.php?id=21 University of Michigan honors Hopwood, the 'father' of generations of top authors, посетен 16.08.2007]</ref> |
||
== „Историкът“ == |
== „Историкът“ == |
||
Версия от 01:45, 21 септември 2007
| Елизабет Костова | |
| американска писателка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Учила в | Мичигански университет Йейлски университет |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.theswanthieves.com |
Елизабет Костова (на английски: Elizabeth Johnson Kostova, родена на 26 декември 1964 г.) е американска писателка, омъжена за българин и прочута с дебютния си роман "Историкът".
Родена е в Ню Лъндън, щата Кънектикът, САЩ. Завършва „Йейл“ със степен бакалавър по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в България за пръв път през есента на 1989 година, за да събира народни песни. На митингите в София след 10 ноември 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в Ан Арбър, щата Мичиган.[1] Променя новата си фамилия в съответствие с българските именни традиции (т.е. Елизабет КостовА, а не Елизабет Костов).
Костова продължава образованието си в Мичиганския университет, от където има магистратура по изящни изкуства. Там печели стипендия Hopwood за завършването на романа си "Историкът", който започва да пише през 1995 г.[2]
„Историкът“
Дебютният роман на Костова „Историкът“ е издаден в САЩ през юни 2005 г. В него млада жена разказва за издирването на гроба на Влад Цепеш, а част от действието се развива в България. Като прототип при изграждането на образа на един от героите, български професор-историк, е послужил бележитият медиевист акад. Иван Дуйчев[източник?].