Органически устав на Източна Румелия

Органическият устав на Източна Румелия

Органическият устав е основен закон (конституция) на Източна Румелия, автономна област на Османската империя, съществувала от 1878 до 1885 година (номинално до 1908 г.).

Той е изработен от Европейска комисия, в която влизат представители на Великите сили и Турция. Приет е на 14 април 1879 г. и действа до Съединението през 1885 г.

Основни положения

• Източна Румелия е определена като автономна област под политическата и военната власт на султана на Османската империя;
• Начело на Източна Румелия стои генерал-губернатор.
  • Генерал-губернаторът се предлага от султана и се одобрява от Великите сили.
  • Той управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), в състава на който влизат началниците на дирекциите (министерствата) в Източна Румелия. Най-висока позиция в Директората има главния секретар, който е и директор на вътрешните работи.
• Законодателната власт се осъществява от Областното събрание.
  • Областното събрание се състои от 56 души, от които 10 се посочват от главния управител, 10 влизат по "право" и 36 се избират пряко от населението.
  • Между сесиите на Областното събрание законодателната власт се упражнява от Постоянен комитет от 10 души, които са депутати.
• Административно Източна Румелия се разделя на 6 департамента (окръзи) и 28 кантона (околии).
• Официалните езици в Източна Румелия са български, турски и гръцки.
• Гарантирани са основните права и свободи на населението – свобода на словото и печата, на събранията и сдруженията, равенство на всички пред закона и др.
• Права на султана на Османската империя в Източна Румелия:
  • одобрява законите, гласувани от Областното събрание,
  • разтуря Областното събрание, ако това се налага,
  • разполага войска в Източна Румелия, ако това се налага.
• Ограничения на автономната област Източна Румелия:
  • Източна Румелия няма право на самостоятелна външна политика.
  • Източна Румелия изплаща ежегодно вноска на Османската империя.