Кърнаре: Разлика между версии
→Културни и природни забележителности: Троянският проход (Беклемето) |
м Робот Добавяне: ru:Кырнаре |
||
Ред 52: | Ред 52: | ||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
||
[[Категория: Села в Област Пловдив]] |
[[Категория: Села в Област Пловдив]] |
||
[[ru:Кырнаре]] |
Версия от 20:28, 19 май 2008
Кърнаре е село в Южна България. То се намира в община Карлово, Област Пловдив.
Кърнаре | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 942 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 538 m |
Пощ. код | 4337 |
Тел. код | 03135 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 40939 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Карлово Емил Кабаиванов (СДС, ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Атанас Николов |
Кърнаре в Общомедия |
География
Село Кърнаре се намира в планински район.
История
Културни и природни забележителности
Троянският проход (Беклемето) е един от основните пътища, свързващи северна и южна България. Дълъг е около 50 км, а най – високата му точка е на 1 565 м н.в. Свързва град Троян със село Кърнаре в Карловското поле.
На места в района са запазени фрагменти от древния римски път, прочутата Виа Траяна - пътят на Траян. Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се намирала крайпътната станция Ад Радицес, южно – Суб Радицес, а в района на Беклемето - билната крайпътна станция Монтемно (Монте Аемо). Основите ѝ и досега личат. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на туристическото градче Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.
Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени хайдути, руски войници, жени в народни носии. Върховата част на паметника е площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила.