Германски съюз: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Чистач Боб |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
Германският съюз има общ законодателен орган, наречен ''Диета''. Седалището ѝ е в град [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]], под формалното председателство на австрийския [[император]]. [[Закон]]ите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите-членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (''Zollverein''), която е образувана през [[1834]].г по инициатива на [[Прусия]]. |
Германският съюз има общ законодателен орган, наречен ''Диета''. Седалището ѝ е в град [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]], под формалното председателство на австрийския [[император]]. [[Закон]]ите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите-членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (''Zollverein''), която е образувана през [[1834]].г по инициатива на [[Прусия]]. |
||
Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на [[Революции от 1848|Революциите от 1848]] година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това |
Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на [[Революции от 1848|Революциите от 1848]] година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това движение, което ражда съвременното [[национално знаме на Германия]], e разпуснато от[[Прусия|пруския]] [[крал]], който има други планове за обединение на [[Германия]]. |
||
След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През [[1866]] година, борещите се за надмощие сред немските държави [[Прусия]] и [[Австрийска империя|Австрия]], си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през [[1867]] е образуван [[Северногермански съюз]], под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение пет години по-късно в единна [[Германска империя]]. |
След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През [[1866]] година, борещите се за надмощие сред немските държави [[Прусия]] и [[Австрийска империя|Австрия]], си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през [[1867]] е образуван [[Северногермански съюз]], под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение пет години по-късно в единна [[Германска империя]]. |
Версия от 07:56, 13 септември 2008
Част от серията статии за |
История на Германия |
---|
Древни времена |
Германският съюз или Германската конфедерация (на немски:Deutscher Bund) е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода 1815-1866. Образуването на тази конфедерация е следствие на разпускането на Свещената Римска империя. По време на Виенския конгрес е взето решение да не се нова образува единна германска държава, а всички от немски държави да се сдобият спълен суверинитет. Броят на немските държави и държавици в следствие на военни и политически конфликти е сведен до 39, от тях 35 княжества и 4 свободни града . В новосформираната конфедерация влиза и Австрийската империя, а от нейните владения е образувана самостоятелната държава Белгия. Конфедерацията предаставлява съюз на всички немски територии.
Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с Дания за Княжество Шлезвиг-Холщайн.
Германският съюз има общ законодателен орган, наречен Диета. Седалището ѝ е в град Франкфурт, под формалното председателство на австрийския император. Законите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите-членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (Zollverein), която е образувана през 1834.г по инициатива на Прусия.
Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на Революциите от 1848 година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това движение, което ражда съвременното национално знаме на Германия, e разпуснато отпруския крал, който има други планове за обединение на Германия.
След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През 1866 година, борещите се за надмощие сред немските държави Прусия и Австрия, си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през 1867 е образуван Северногермански съюз, под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение пет години по-късно в единна Германска империя.