Акадски език: Разлика между версии
м roboto: sv:Akkadiska estas artikolo elstara |
м Робот Добавяне: fy:Akkadysk |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
[[Категория:Древни езици]] |
[[Категория:Древни езици]] |
||
[[Категория:Мъртви езици]] |
[[Категория:Мъртви езици]] |
||
{{Link FA|de}} |
|||
{{Link FA|no}} |
|||
{{Link FA|sv}} |
|||
[[an:Idioma acadio]] |
[[an:Idioma acadio]] |
||
| Ред 48: | Ред 52: | ||
[[cy:Acadeg]] |
[[cy:Acadeg]] |
||
[[da:Akkadisk]] |
[[da:Akkadisk]] |
||
[[de:Akkadische Sprache]] |
[[de:Akkadische Sprache]] |
||
[[el:Ακκαδική γλώσσα]] |
[[el:Ακκαδική γλώσσα]] |
||
[[en:Akkadian language]] |
[[en:Akkadian language]] |
||
| Ред 57: | Ред 61: | ||
[[fi:Akkadin kieli]] |
[[fi:Akkadin kieli]] |
||
[[fr:Akkadien]] |
[[fr:Akkadien]] |
||
[[fy:Akkadysk]] |
|||
[[gl:Lingua acadia]] |
[[gl:Lingua acadia]] |
||
[[he:אכדית]] |
[[he:אכדית]] |
||
| Ред 72: | Ред 77: | ||
[[nl:Akkadisch]] |
[[nl:Akkadisch]] |
||
[[nn:Akkadisk språk]] |
[[nn:Akkadisk språk]] |
||
[[no:Akkadisk]] |
[[no:Akkadisk]] |
||
[[pl:Język akadyjski]] |
[[pl:Język akadyjski]] |
||
[[pt:Língua acádia]] |
[[pt:Língua acádia]] |
||
| Ред 79: | Ред 84: | ||
[[simple:Akkadian language]] |
[[simple:Akkadian language]] |
||
[[sk:Akkadčina]] |
[[sk:Akkadčina]] |
||
[[sv:Akkadiska]] |
[[sv:Akkadiska]] |
||
[[ta:அக்காத் மொழி]] |
[[ta:அக்காத் மொழி]] |
||
[[th:ภาษาอัคคาเดีย]] |
[[th:ภาษาอัคคาเดีย]] |
||
Версия от 05:31, 16 септември 2008
| Акадски език lišānum akkadītum | |
| Страна | Асирия, Вавилон |
|---|---|
| Регион | Двуречие, Близък Изток |
| Говорещи | мъртъв език |
| Писменост | Клинописно писмо |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Афро-азиатски СемитскиИзточносемитски Акадски | |
| Официално положение | |
| Официален в | Асирия, Вавилон |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | akk |
| ISO 639-3 | akk |
| Акадски език в Общомедия | |
Акадският език е семитски език, говорен в древността в Двуречието от асирийците и вавилонците. Името на езика произлиза от името на град Акад, важен център на месопотамската цивилизация. Той е най-ранно засвидетелстваният семитски език.
Писменост
Акадският език използва клинописно писмо, което е взето от по-древния шумерски език. Видоизмененото клинописно писмо, използвано от акадските писари, използва:
- шумерски пиктограми (знаци-картинки, които обоначават цели думи)
- шумерски срички
- акадски срички
- допълнителни фонетични знаци.
Клинописът е сравнително неподходящ за акадския език, най-вече заради липсата на знаци за типичните семитски фонеми като ларингални експлозиви. Освен това клинописът е сричково писмо, изразяващо комбинация от съглсна и гласна, често неподходящо за записване на семитски думи, изградени от 3 съгласни звука без записване на гласни.
Акадският език бива преоткрит към края на 18 век, след като датчанинът Карстен Ниебур публикува откъси от клинописни текстове през 1767 г. Веднага започват безбройни опити за разшифроването им. Най-полезните ключове за разчитането на езика са двуезични текстове, например на акадски и староперсийски език. Тъй като в тези текстове се споменават доста царски имена, отначало се разчитат няколко знака (изследванията на Георг Фридрих Гротефенд). Още тогава се разбира, че акадският език е семитски. През 19 век езикът бива напълно разчетен и изучен.
Развитие на езика
Историята на езика се дели условно на следните периоди:
- староакадски — 2500 – 1950 пр. Хр.
- старовавилонски — 1950 – 1530 пр. Хр.
- средновавилонски — 1530 – 1000 пр. Хр.
- нововавилонски — 1000 – 600 пр. Хр.
- късновавилонски — 600 пр. Хр. – 100 сл. Хр.
Граматика
Граматиката е близка до тази на класическия арабски език.
