Камен Калчев: Разлика между версии

Камен Калчев
	Камен Калчев
български писател и общественик
Роден	31 юли 1914 село Керека, Дряновско, България
Починал	14 януари 1988 София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Университет за национално и световно стопанство

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:48, 14 януари 2009

Камен Калчев е български писател и общественик.

Биография

Камен Калчев (псевдоним на Петър Митев Калчев) е роден на 31 юли 1914 г. в с. Керека, Дряновско. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”.

След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал.

Умира на 14 януари 1988 г. в София.

По-известни произведения

Пътник от планината. Повест. (1938).
Всемогъщият човек. Разкази.(1940).
В края на лятото. Роман. (1945).
Сребърният ключ. Разкази. (1947).
Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949).
Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949).
На границата. Роман. (1953).
Живите помнят. Роман. (1950).
Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960).
Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).
Влюбените птици. Повест. (1962).
При извора на живота. Роман. (1962).
Двама в новия град. Роман. (1964).
През април. Роман. (1966).
Софийски разкази. (1967).
Как търсих бъдещето си. Спомени 1930-1950. Роман. (1970).
Маски. Роман. (1971).
Пренасянето на огъня. Роман. (1972).
Лоши момчета. Повест. (1973).
Огнено лято. Роман. (1973).
Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).
Огледалото. Роман. (1977).
Градът на нашето страдание. Роман. (1980).
Пробуждане. Роман. (1981).
Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982).
Песента на Мария. Роман. (1983).
Третият. Роман. (1985).
Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).
Вечерни разкази. (1987).

Три от романите му имат автобиографичен характер:

При извора на живота,
Как търсих бъдещето си
Градът на нашето страдание.

Източници

Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов – Русе, 1984. 159 с.
Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети.София, Български писател. 1984.
Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{авторски права}}
-{{Обработка|форматиране}}
-{{Биография инфо|
+{{Биография инфо
-  име= Камен Калчев
+| име= Камен Калчев
 | описание= български писател и общественик
 | наставка=
@@ Ред 12: / Ред 11: @@
 }}
 '''Камен Калчев''' е български писател и общественик.
-== БИОГРАФИЯ ==
+== Биография ==
-Камен Калчев (псевдоним на Петър Митев Калчев) е роден на 31. юли 1914 г. в с. Керека, Дряновско. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал. Починал е на 14. януари 1988 г. в София.
+Камен Калчев (псевдоним на Петър Митев Калчев) е роден на 31 юли 1914 г. в с. [[Керека]], Дряновско. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”.
+След [[9 септември]] [[1944]] г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал.
-== ПО-ИЗВЕСТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ==
-•	Пътник от планината. Повест. (1938).
+Умира на [[14 януари]] [[1988]] г. в [[София]].
-•	Всемогъщият човек. Разкази.(1940).
+== По-известни произведения ==
-•	В края на лятото. Роман. (1945).
+* Пътник от планината. Повест. (1938).
-•	Сребърният ключ. Разкази. (1947).
+* Всемогъщият човек. Разкази.(1940).
+* В края на лятото. Роман. (1945).
+* Сребърният ключ. Разкази. (1947).
-•	Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949).
+* Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949).
-•	Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949).
+* Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949).
+* На границата. Роман. (1953).
-•	На границата. Роман. (1953).
+* Живите помнят. Роман. (1950).
+* Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960).
+* Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).
-•	Живите помнят. Роман. (1950).
+* Влюбените птици. Повест. (1962).
-•	Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960).
+* При извора на живота. Роман. (1962).
+* Двама в новия град. Роман. (1964).
+* През април. Роман. (1966).
-•	Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).
+* Софийски разкази. (1967).
+* Как търсих бъдещето си. Спомени 1930-1950. Роман. (1970).
-•	Влюбените птици. Повест. (1962).
+* Маски. Роман. (1971).
-•	При извора на живота. Роман. (1962).
+* Пренасянето на огъня. Роман. (1972).
+* Лоши момчета. Повест. (1973).
-•	Двама в новия град. Роман. (1964).
+* Огнено лято. Роман. (1973).
+* Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).
-•	През април. Роман. (1966).
+* Огледалото. Роман. (1977).
+* Градът на нашето страдание. Роман. (1980).
+* Пробуждане. Роман. (1981).
-•	Софийски разкази. (1967).
+* Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982).
-•	Как търсих бъдещето си. Спомени 1930-1950. Роман. (1970).
+* Песента на Мария. Роман. (1983).
+* Третият. Роман. (1985).
+* Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).
-•	Маски. Роман. (1971).
+* Вечерни разкази. (1987).
-•	Пренасянето на огъня. Роман. (1972).
-•	Лоши момчета. Повест. (1973).
-•	Огнено лято. Роман. (1973).
-•	Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).
-•	Огледалото. Роман. (1977).
-•	Градът на нашето страдание. Роман. (1980).
-•	Пробуждане. Роман. (1981).
-•	Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982).
-•	Песента на Мария. Роман. (1983).
-•	Третият. Роман. (1985).
-•	Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).
-•	Вечерни разкази. (1987).
 Три от романите му имат автобиографичен характер:
-При извора на живота, Как търсих бъдещето си и Градът на нашето страдание.
+* При извора на живота,
+* Как търсих бъдещето си
+* Градът на нашето страдание.
 == Източници ==
-Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов – Русе, 1984. 159 с.
+* Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов – Русе, 1984. 159 с.
+* Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети.София, Български писател. 1984.
+* Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.
-Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети.София, Български писател. 1984.
-Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.
-http://www.focus-news.net/?id=n863980
 [[Категория:Български писатели]]