Челюскин (параход): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
кат
мРедакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
'''„Челюскин“''' е [[съветски]] ледоразбивач, построен през [[1933]] г. в [[Дания]] от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Имал водоизместимост 7,5 хил. тона.
'''„Челюскин“''' е [[съветски]] ледоразбивач, построен през [[1933]] г. в [[Дания]] от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Имал водоизместимост 7,5 хил. тона.


Пароходът е спуснат на вода на [[3 юни]] [[1933]] под своето първо име „Лена“. След 2 дни му е дадено друго име, в чест на [[Семьон Челюскин]], руски полярен изследовател и участик във Великата северна експедиция 1733—1743 г.
Параходът е спуснат на вода на [[3 юни]] [[1933]] под своето първо име „Лена“. След 2 дни му е дадено друго име, в чест на [[Семьон Челюскин]], руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция 1733—1743 г.


Експедицията се ръководи от [[Ото Шмид]], а капитан на „Челюскин“ е [[Владимир Воронин (Челюскин)|Владимир Воронин]]. На борда имало 112 души, пътници и екипаж.
Експедицията се ръководи от [[Ото Шмид]], а капитан на „Челюскин“ е [[Владимир Воронин (Челюскин)|Владимир Воронин]]. На борда имало 112 души, пътници и екипаж.
Ред 14: Ред 14:


== Издирване на кораба ==
== Издирване на кораба ==
Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналия съд. Експедициите от [[1974]] и [[1978]]([[1979|9]]) г. били безрезултатни. През септемрви [[1989]] г. за намирането на „Челюскин“ съобщава американския учен Сергей Мелников, член на Географското дружество на САЩ. Не са представени обаче никакви веществени доказателста.
Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналия съд. Експедициите от [[1974]] и [[1978]]([[1979|9]]) г. били безрезултатни. През септември [[1989]]г. за намирането на „Челюскин“ съобщава американския учен Сергей Мелников, член на Географското дружество на САЩ. Не са представени обаче никакви веществени доказателства.


По повод 70-годишнината на „Челюскин“ е организирана подводна археологическа екседиция „Челюскин-70“. През [[2004]] г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро станало ясно, че това е грешка<ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/russia/newsid_5366000/5366802.stm Пароходът "Челюскин" отново е "намерен"] - съобщение на интернет-портала на руската служба на Би-би-си [[21 септември]] [[2006]] г.</ref>.
По повод 70-годишнината на „Челюскин“ е организирана подводна археологическа експедиция „Челюскин-70“. През [[2004]]г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро станало ясно, че това е грешка<ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/russia/newsid_5366000/5366802.stm Параходът "Челюскин" отново е "намерен"] - съобщение на интернет-портала на руската служба на Би-би-си [[21 септември]] [[2006]] г.</ref>.


През септември [[2006]] г. участниците в експедицията „Челюскин-70“ заявили, че са намерили потърналия параход „Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала ще бъдат изпратени в [[Копенхаген]], в корабостроителната фирма, която построила „Челюскин“. Проведеният там анализ и [[експертиза]] ще позволят обекта да се идентифицира с пълна увереност. Чак след това той ще бъде признат за археологически обект и фрагментите от него ще бъдат музейни експонати. <ref>[http://www.chukotka.org/news/?id=i7AE60A96 В Анадир се върнаха участниците от подводната експецидия „Челюскин 70“] - съобщения на сайта Чукотка.org от 21 септември 2006 г.</ref>
През септември [[2006]]г. участниците в експедицията „Челюскин-70“ заявили, че са намерили потъналия параход „Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала ще бъдат изпратени в [[Копенхаген]], в корабостроителната фирма, която построила „Челюскин“. Проведеният там анализ и [[експертиза]] ще позволят обекта да се идентифицира с пълна увереност. Чак след това той ще бъде признат за археологически обект и фрагментите от него ще бъдат музейни експонати. <ref>[http://www.chukotka.org/news/?id=i7AE60A96 В Анадир се върнаха участниците от подводната експедиция „Челюскин 70“] - съобщения на сайта Чукотка.org от 21 септември 2006 г.</ref>


== Препратки ==
== Препратки ==

Версия от 18:48, 29 януари 2009

„Челюскин“

„Челюскин“ е съветски ледоразбивач, построен през 1933 г. в Дания от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Имал водоизместимост 7,5 хил. тона.

Параходът е спуснат на вода на 3 юни 1933 под своето първо име „Лена“. След 2 дни му е дадено друго име, в чест на Семьон Челюскин, руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция 1733—1743 г.

Експедицията се ръководи от Ото Шмид, а капитан на „Челюскин“ е Владимир Воронин. На борда имало 112 души, пътници и екипаж.

Плаване

Ледоразбивачът „Челюскин“ тръгва от Мурманск към Владивосток на 2 август 1933 със 112 пътници на борда. На 19 септември ледове заобиколили кораба. Корабът се опитал да излезе от този плен като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа и в кораба прониква вода и пътниците се готвят да го напуснат. На 13 февруари „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.

Евакуация

Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да биде използвана за кацане. Жителите на чукотското селище Ванкарем също за няколко дни обособяват писта. Първият самолет, който достига до челюскинци е пилотиран от Анатоли Ляпидевски. На 5 март, със своят АНТ-4 той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на 7 април. За седмица летците Сигизмунд Леваневски, Василий Молоков, Николай Каманин, Маврикий Слепньов, Михаил Водопянов и Иван Доронин пренасят останалите челюскинци. Последният рейс е направен на 13 април 1934 г. Общо са направени 24 рейса. Летците, пренесли спасените до Владивосток, стават първите Герои на Съветския съюз и били наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.

Издирване на кораба

Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналия съд. Експедициите от 1974 и 1978(9) г. били безрезултатни. През септември 1989г. за намирането на „Челюскин“ съобщава американския учен Сергей Мелников, член на Географското дружество на САЩ. Не са представени обаче никакви веществени доказателства.

По повод 70-годишнината на „Челюскин“ е организирана подводна археологическа експедиция „Челюскин-70“. През 2004г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро станало ясно, че това е грешка[1].

През септември 2006г. участниците в експедицията „Челюскин-70“ заявили, че са намерили потъналия параход „Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала ще бъдат изпратени в Копенхаген, в корабостроителната фирма, която построила „Челюскин“. Проведеният там анализ и експертиза ще позволят обекта да се идентифицира с пълна увереност. Чак след това той ще бъде признат за археологически обект и фрагментите от него ще бъдат музейни експонати. [2]

Препратки

  1. ↑ Параходът "Челюскин" отново е "намерен" - съобщение на интернет-портала на руската служба на Би-би-си 21 септември 2006 г.
  2. ↑ В Анадир се върнаха участниците от подводната експедиция „Челюскин 70“ - съобщения на сайта Чукотка.org от 21 септември 2006 г.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Челюскин_(параход)&oldid=2193965“.