Руско влияние върху българския език: Разлика между версии
→Синтактични следи от руското влияние: засега го коментирам - без доказателства няма стойност |
|||
Ред 30: | Ред 30: | ||
== Морфологичната категория ''сегашно действително причастие''== |
== Морфологичната категория ''сегашно действително причастие''== |
||
[[Сегашно действително причастие|Сегашното действително причастие]] (''знаещ'', ''виждащ'') е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори [[старобългарски език|старобългарска]] форма. За възраждането му първоначално оказва влияние [[църковнославянски език|църковнославянският]], а по-късно и [[руски език|руският език]], като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ''ведущ'', но не ''ведуч'', понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско ''щ'', вместо източнославянско ''ч''). По-късно, към края на [[19 век]] заеманите от руски по книжовен път форми на действителни причастия се приспособяват към морфологичните основина българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от [[относително местоимение]] + [[глагол]] (например: вм. ''намиращ се'' - ''който се намира'' и т.н.). |
[[Сегашно действително причастие|Сегашното действително причастие]] (''знаещ'', ''виждащ'') е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори [[старобългарски език|старобългарска]] форма. За възраждането му първоначално оказва влияние [[църковнославянски език|църковнославянският]], а по-късно и [[руски език|руският език]], като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ''ведущ'', но не ''ведуч'', понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско ''щ'', вместо източнославянско ''ч'', за справка вижте [[Руска редакция на старобългарския език#Морфологични особености|тук]]). По-късно, към края на [[19 век]] заеманите от руски по книжовен път форми на действителни причастия се приспособяват към морфологичните основина българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от [[относително местоимение]] + [[глагол]] (например: вм. ''намиращ се'' - ''който се намира'' и т.н.). |
||
За справка: |
За справка: |
Версия от 09:34, 21 юли 2005
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Думи, вероятно възприети от руски език
- "оборот" - чисто руска дума (пълногласна)с девет значения; означава на български "измерение на въртене в двигателя" и известната финансова операция.
- "осторожност" - в по-ограничено значение.
- "въздух" - рускославянски "въздухъ", "воздухъ". Ср. македонско "воздух"; "здив"
- "въпрос" - рускославянски "въпросъ", "вопросъ", синоним за "питане". Ср. старобълг. "въспросити" - поискам, помоля. Македонско "прашање"
- граматическите термини, като например "падеж", "словообразуване", и тн., са почти всички заети от руски език; в Македония се използват сръбски варианти на думите, с малък брой изключения, както тук, така и там.
- "поряд-"
- "вонящ"
- "възмутен", "възмутителен", "възмущавам", "възмущение"
- редица думи за публицистически цели. Най-вече от тези думи не са неуместни в българската фонетика, защото те са най-просто нови образувания на църковнославянската основа:
- "заведение"
- "предприятие"
- "учреждение" - рускославянско новообразуване: виж българското "жд"
- завещание - старобълг. "заветъ"; но ср. старобълг. глагол "завештати"
- самата дума "деятелност" и нейните производни, за която няма вече и доста време не е имало жив корен.
- "ядро" - ср. българско "едър" с правилен рефлекс на носовката.
- "смущение" и подобни (вм. "смъщение")
- "част" (дял), макар че етимологически правилно е "чест"; ср. "често".
- "щастие", пол. "szczęscie"; възприета когато още се пишеше с началното "щ" в Русия; при все това, етимологически вярна руска форма е, очевидно, "счастие". Сръбската дума е "срећа".
- "щадя" и нейните производни. "щедя" е по-правилно.
- производни от "жизн-"; българската форма винаги е била "живот-".
- възможно, "забвение", макар че в руски език притежава много по-широко значение.
- "блуд" и производни; полски корен "bląd-"; след това, българската форма е "блъд-".
- думата "влияние" произлиза в руски език от френското "influence" във връзка със глагола "вливать".
- предлогът "чрез"; разделява главно значение движение през нещо с предлога "през", като "чрез" се използва във всеко абстрактно значение.
- производни от "славян-" вм. старобълг. "словен-".
- "нужен" вм. "нужден" или дори "нъжден" (полск. nędza)
Морфологичната категория сегашно действително причастие
Сегашното действително причастие (знаещ, виждащ) е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори старобългарска форма. За възраждането му първоначално оказва влияние църковнославянският, а по-късно и руският език, като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ведущ, но не ведуч, понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско щ, вместо източнославянско ч, за справка вижте тук). По-късно, към края на 19 век заеманите от руски по книжовен път форми на действителни причастия се приспособяват към морфологичните основина българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от относително местоимение + глагол (например: вм. намиращ се - който се намира и т.н.).
За справка:
- Любомир Андрейчин Из историята на нашето езиково строителство, С. 1977, стр. 89