Игдрасил: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м правилната препратка
мРедакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът ''[[Урд]]'' („съдба“), където живеят трите [[норни]], които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана [[Мимир]], известен и като изворът на мъдростта, а третият — [[Хвергелмир]] („кипящ котел“).
При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът ''[[Урд]]'' („съдба“), където живеят трите [[норни]], които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана [[Мимир]], известен и като изворът на мъдростта, а третият — [[Хвергелмир]] („кипящ котел“).


Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr — „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен [[кенинг]] за староскандинавската поезия [[кенинг]] и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т. е. със самата мъдрост). От друга страна Один често връзва осмокракия си [[кон]] [[Слейпнир]] за Игдрасил. Някои изследователи са склонни да виждат и в двата епизода отгласи от [[шаман]]ски посвещенчески митове<ref>Мирча Елиаде. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. изд. Лик. София, 1996, стр. 412 - 413.</ref>.
Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr — „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен за староскандинавската поезия [[кенинг]] и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т. е. със самата мъдрост). От друга страна Один често връзва осмокракия си [[кон]] [[Слейпнир]] за Игдрасил. Някои изследователи са склонни да виждат и в двата епизода отгласи от [[шаман]]ски посвещенчески митове<ref>Мирча Елиаде. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. изд. Лик. София, 1996, стр. 412 - 413.</ref>.


С Игдрасил е свързан и бог [[Хеймдал]], който е един от пазителите му и според някои предположения негов [[Антропоморфия|антропоморфен]] образ.
С Игдрасил е свързан и бог [[Хеймдал]], който е един от пазителите му и според някои предположения негов [[Антропоморфия|антропоморфен]] образ.

Версия от 02:20, 6 юли 2009

Игдрасил в староисландски манускрипт от 17 в.

Игдрасил, Игдразил (Yggdrasills, Yggdrasil, в превод „конят на Иг (Один)“[1], „бойният кон на Иг“) в скандинавската митология е световно дърво, гигантски ясен, свързващ трите свята — подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете.

Върхът на Игдрасил, Лерад, се извисява над Валхала. На него се намира мъдър орел, между чиито очи стои ястребът Вердфьолнир ( на нордически: „Отслабнал от лошото време“). На покрива на Валхала стоят козата Хейдрун и еленът Ейктюрмир („с дъбови рога“, „с дъбови краища на рогата“), които се хранят с младите листа на ясена. Стволът на Игдрасил, преминава през средния свят, светът на хората, а трите му корена се простират (според Старата Еда) към царството на мъртвите, към великаните и към хората или (според Младата Еда) — към асите, хримтурсите и Нивлхейм. На средното ниво четири елена (Даин, Двалин, Дунейр и Дуратрор, по един от всяка посока на света) се хранят с листата му, а корените на му непрекъснато са гризани от дракона Нидхьог, подпомаган от неизброимо количество змии, които живеят около него. По ствола на Игдрасил нагоре и надолу снове катерицата Рататоск („Острозъба“), която е вестоносец между орела на върха му и дракона под корените.

При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът Урд („съдба“), където живеят трите норни, които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана Мимир, известен и като изворът на мъдростта, а третият — Хвергелмир („кипящ котел“).

Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr — „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен за староскандинавската поезия кенинг и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т. е. със самата мъдрост). От друга страна Один често връзва осмокракия си кон Слейпнир за Игдрасил. Някои изследователи са склонни да виждат и в двата епизода отгласи от шамански посвещенчески митове[2].

С Игдрасил е свързан и бог Хеймдал, който е един от пазителите му и според някои предположения негов антропоморфен образ.

Смята се, че Лерад и Мимамейд (от Мимир, владетелят на извора на мъдростта) са синоними на Игдрасил, а неговите култови еквиваленти са свещените стълбове-дървета, известни в старите скандинавски и германски племена (вж. и Ирминсул).


Външни препратки

Източници

  1. World Mythology Dictionary: Yggdrasil
  2. Мирча Елиаде. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. изд. Лик. София, 1996, стр. 412 - 413.