Колективизация: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:442px-Kolkhozianos.jpg|мини|Съветски [[плакат]], гласящ "Приятелю, присъедини се в колхоза"]] |
[[Картинка:442px-Kolkhozianos.jpg|мини|Съветски [[плакат]], гласящ "Приятелю, присъедини се в колхоза"]] |
||
'''Колективизацията''' представлява система |
'''Колективизацията''' представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в [[селско стопанство|селското стопанство]] (земята, оборудването, животните и растенията). |
||
==Цели== |
|||
В СССР колективизацията се въвежда от [[Сталин]] в края на 20-те години и се съзадават колективните ферми - [[колхоз]]и и [[совхоз]]и. В България в следващите години след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в [[АПК]]-та и [[ТКЗС]]-та. |
|||
Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. |
|||
==Колективизацията в България== |
|||
В [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] колективизацията се въвежда от [[Сталин]] в края на 20-те години и се създават колективните ферми - [[колхоз]]и и държавни земеделски стопанства [[совхоз]]и. В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в [[ТКЗС]]-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] - [[ТКЗС]]. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта. |
|||
Проведени са няколко държавни акции за "масовизация", като след последната през 1956 год. се отчита, че 92% от земята се обработва колективно и България е втората държава в света след СССР със социалистическо селско стопансто. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[ТКЗС]] |
|||
* [[Кооперация]] |
|||
* [[Комасация]] |
* [[Комасация]] |
||
* [[Национализация]] |
* [[Национализация]] |
Версия от 11:05, 2 ноември 2009
Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните и растенията).
Цели
Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители.
Колективизацията в България
В СССР колективизацията се въвежда от Сталин в края на 20-те години и се създават колективните ферми - колхози и държавни земеделски стопанства совхози. В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в ТКЗС-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска кооперация - ТКЗС. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта.
Проведени са няколко държавни акции за "масовизация", като след последната през 1956 год. се отчита, че 92% от земята се обработва колективно и България е втората държава в света след СССР със социалистическо селско стопансто.