Имидж: Разлика между версии
като изключим първия раздел, който снощи лично писах, останалото е съмнение за {{авторски права}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
== Имидж == |
|||
{{авторски права}} |
|||
⚫ | '''Имидж''' означава образ, представа, която е създаден в обществото или определена социална среда за отделен човек, група хора, институция или държава; репутация. Думата произхожда от английски: image, което буквално означава „образ“, „изображение“. |
||
⚫ | |||
'''Имиджът''' не е само образ, сътворен от пиармена, той включва и онова, което сътворява въображението на публиката. |
|||
'''Имиджът''' е визията или външният вид на едно нещо – човек или институция, който обаче не е само външен вид, а крие и част от вътрешното състояние, нещо като излъчване или по-точно като желанията на обекта. Затова имиджът зависи от дрехите, косата – или ако става въпрос за иституция – от сградата, от това как се говори. Имиджът зависи от това, което искаш да кажеш на отсрещната страна, така че да се породи интерес. |
|||
Реализирането на проекти, направени дарения и жестове са само част от корпоративната отговорност. |
|||
Целта на корпоративния PR е да създава, доказва и поддържа легитимността и доверието към света на бизнеса. Ценности като доверие, отговорност и съпричастност към обществените проблеми са печеливши и са във фокуса на всяка комуникационна стратегия при разработването и реализирането на ефективна програма за връзки с обществеността. Всекидневната практика на PR дейността включва прилагането на различни техники, които изграждат комуникацията с важните публики, улеснявайки общуването с потребителите. |
|||
Имиджът е кодът, който се дава и който трябва да бъде разпознат и прочетен от получателя, клиента, от другите хора. |
|||
Постигането на доверие и съпричастност сред целевите аудитории, стимулирането на добра воля и разбирателство в бизнеса са усилия, които потребителите оценяват и свързват трайно с името на организацията. |
|||
Спрямо имиджа си едно нещо бива възприемано по определен начин. Може би затова имиджът – освен външните неща и имплицитно заложените вътрешни неща, включва и част от желанието на възприемащия. Така имиджът става сложна конструкция, в която се имплантира ядрото на комуникацията. |
|||
Доверието на различни публики (клиенти, акционери, партньори, служители) към дейността или продуктите на компанията в бизнеса винаги се влияе от нейния имидж, от информация за нея в публичното пространство. Истината за реално съществуващия имидж трудно може да се скрие – компанията постоянно излъчва своеобразни сигнали – информация за своята история, репутация, култура за начина на общуване със своите клиенти и служители. Корпоративната идентичност се състои от десетки видими и невидими константи, които включват фирмената култура, безпогрешното разпознаване на марката, поддържането на постоянно качество, мениджърския стил на работа, грижата къ потребителя... |
|||
Другата страна, тази която възприема, разкрива в обекта, който възприема общи черти, разкрива, това което харесва и това което не харесва, разбира какво казва другият и го нагажда спрямо собствения си свят. Затова се казва – “този човек има добър имидж”. |
|||
'''Имиджът''' не е само образ, сътворен от пиармена, той включва и онова, което сътворява въображението на публиката. |
|||
Имиджът изисква и честност и коректност спрямо другите, затова не е добър този имидж, за който се казва “такъв имидж са му направили” – в такива ситуации имиджът не се възприема като нещо лично, а като насадени от вън характеристики. |
|||
Имиджът като една "втора реалност", изкуствено сътворена от пиармена, в същността си е обобщена представа за дадена организация (или личност), която включва поне три компонента: |
|||
Най-общо казано – имиджът е начинът, по който искаме да ни приемат и да въздействаме, това което казваме и без да говорим – до някаква степен той е общественото мнение, първата характеристика за едно нещо, най-горният слой на един обект, бил той човек или институция. В имиджът се крият и минали ситуации и запомненото от предишни ситуации – как е реагирал обектът преди, какво е правил, как се е държал спрямо другите. |
|||
* ''реални характеристики на организацията;'' |
|||
* ''актуални социални ценности;'' |
|||
* ''очаквания на публиката.'' |
|||
Имиджът е като кълбо от запомнените неща за един обект, затова е много трудно имиджът да бъде променен, той е като клетките които помнят, ако допуснем, че клетките са обществото и другите – възприемащите. |
|||
Отсъствието на който и да е от тези компоненти прави неефективен конструирания от пиармена имидж. |
|||
Когато някой казва “Аз имам добър имидж” – това означава, че обектът се възприема добре в околния свят. Понякога това обаче може да е лъжлив имидж и самозаблуждение. По същия начин заблуждение може да е и лошият имидж – заблуждение, защото обществото е свикнало да изисква точно определени неща от другите, които ако бъдат нарушени, автоматично се приемат за лош имидж. |
|||
Имиджът не може да бъде измислен или полиран, макар че би могъл да бъде променен. Ако вследствие на лоша организация, некачествени продукти или услуги, се оформи отрицателно мнение в обществото, то може да се промени към по-добро, само ако заслужи с по-добра организация, по-качествени продукти или услуги. Не може да се претендира, че едно нещо е добро, ако то не е, тъй като измамата рано или късно ще бъде разкрита. |
|||
Имиджът може да се промени, когато се променя политиката или дейността на дадена организация. И накрая, имиджът може да се развива, като хората научават все повече и повече за неговия субект. |
|||
Имиджът е уж външно нещо, но той е опасна зона, в който кодовете трябва да бъдат внимателно прочетени, в противен случай е възможно да се укажем жертви на репликите за добрия или лошия имидж, защото имиджът не е само тяло, но и душа. |
|||
Една широко разпространена грешка е да се свързват PR със създаването на благоприятен имидж. Това подхранва убеждението, че PR специалистите съобщават само добрата информация, което пък води до заблудата че PR информацията е изкривена и ненадеждна. |
|||
Социалната отговорност и ангажираност към обществените проблеми са факт не само в PR стратегията на компанията, но и в професионалното реализираните програми за връзки с обществеността, чиито резултати са част от корпоративния и имидж. |
|||
== Видове имидж== |
== Видове имидж== |
Версия от 11:27, 14 януари 2010
Имидж
Имидж означава образ, представа, която е създаден в обществото или определена социална среда за отделен човек, група хора, институция или държава; репутация. Думата произхожда от английски: image, което буквално означава „образ“, „изображение“.
Имиджът е визията или външният вид на едно нещо – човек или институция, който обаче не е само външен вид, а крие и част от вътрешното състояние, нещо като излъчване или по-точно като желанията на обекта. Затова имиджът зависи от дрехите, косата – или ако става въпрос за иституция – от сградата, от това как се говори. Имиджът зависи от това, което искаш да кажеш на отсрещната страна, така че да се породи интерес.
Имиджът е кодът, който се дава и който трябва да бъде разпознат и прочетен от получателя, клиента, от другите хора.
Спрямо имиджа си едно нещо бива възприемано по определен начин. Може би затова имиджът – освен външните неща и имплицитно заложените вътрешни неща, включва и част от желанието на възприемащия. Така имиджът става сложна конструкция, в която се имплантира ядрото на комуникацията.
Другата страна, тази която възприема, разкрива в обекта, който възприема общи черти, разкрива, това което харесва и това което не харесва, разбира какво казва другият и го нагажда спрямо собствения си свят. Затова се казва – “този човек има добър имидж”.
Имиджът изисква и честност и коректност спрямо другите, затова не е добър този имидж, за който се казва “такъв имидж са му направили” – в такива ситуации имиджът не се възприема като нещо лично, а като насадени от вън характеристики.
Най-общо казано – имиджът е начинът, по който искаме да ни приемат и да въздействаме, това което казваме и без да говорим – до някаква степен той е общественото мнение, първата характеристика за едно нещо, най-горният слой на един обект, бил той човек или институция. В имиджът се крият и минали ситуации и запомненото от предишни ситуации – как е реагирал обектът преди, какво е правил, как се е държал спрямо другите.
Имиджът е като кълбо от запомнените неща за един обект, затова е много трудно имиджът да бъде променен, той е като клетките които помнят, ако допуснем, че клетките са обществото и другите – възприемащите.
Когато някой казва “Аз имам добър имидж” – това означава, че обектът се възприема добре в околния свят. Понякога това обаче може да е лъжлив имидж и самозаблуждение. По същия начин заблуждение може да е и лошият имидж – заблуждение, защото обществото е свикнало да изисква точно определени неща от другите, които ако бъдат нарушени, автоматично се приемат за лош имидж.
Имиджът е уж външно нещо, но той е опасна зона, в който кодовете трябва да бъдат внимателно прочетени, в противен случай е възможно да се укажем жертви на репликите за добрия или лошия имидж, защото имиджът не е само тяло, но и душа.
Видове имидж
- Огледален имидж – отразява представата на организацията и нейните лидери или ръководители за нея, резултат е от недостатъчната информация, нереалистичен, неточен.
- Множествен имидж – обединява най-разнообразни мнения на служителите на организацията за самата нея, възникнали под въздействието на вътрешната организационна среда и контактите с външни публики.
- Корпоративен имидж – представлява сборен образ между огледалния и текущия имидж на организацията, основаващ се на нейната репутация и поведение в обществото, интегриран образ от цялостното развитие и състояние на организацията.
- Желан имидж – той се отнася до новите организации, които все още нямат изграден образ и заявяват своето желание за неговата позитивна същност.
- Текущ имидж – изразява представата на външните публики за организацията в даден момент като резултат от тяхната информация, познания, впечатления и опит, чрез него се изследва текущата ситуация при съставянето на PR програмите.
- Оптимален имидж – предава оптимално вярно мнението, разбирането на публиките за същността на организацията.
Източници
- Соня Алексиева, Пъблик Рилейшънс, НБУ, София, 2008