Колективизация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
JAnDbot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: sk, sv, th, tr Промяна: cs
Ред 25: Ред 25:
[[Категория:Селско стопанство]]
[[Категория:Селско стопанство]]


[[cs:Kolektivizace]]
[[cs:Jednotné zemědělské družstvo]]
[[de:Kollektivierung]]
[[de:Kollektivierung]]
[[en:Collective farming]]
[[en:Collective farming]]
[[fr:Collectivisation]]
[[fr:Collectivisation]]
[[he:קולקטיביזציה]]
[[hr:Kolektivizacija]]
[[hr:Kolektivizacija]]
[[it:Collettivizzazione]]
[[it:Collettivizzazione]]
[[ja:集団農場]]
[[he:קולקטיביזציה]]
[[lt:Kolektyvizacija]]
[[lt:Kolektyvizacija]]
[[nl:Collectivisatie]]
[[nl:Collectivisatie]]
[[ja:集団農場]]
[[no:Kollektivisering]]
[[no:Kollektivisering]]
[[pl:Kolektywizacja]]
[[pl:Kolektywizacja]]
Ред 40: Ред 40:
[[ru:Коллективизация]]
[[ru:Коллективизация]]
[[sh:Kolektivizacija]]
[[sh:Kolektivizacija]]
[[sk:Kolektivizácia]]
[[sv:Kollektivisering]]
[[th:นารวม]]
[[tr:Kollektivizasyon]]
[[uk:Колективізація]]
[[uk:Колективізація]]

Версия от 12:39, 14 януари 2010

Файл:442px-Kolkhozianos.jpg
Съветски плакат, гласящ "Приятелю, присъедини се в колхоза"

Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните и растенията).

Цели

Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология - пьлен контрол вьрху обществото и поставянето му в пьлна икономическа зависимост. Колективизацията на земята позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, [1] за политическа дейност и сьздаване на мощна военна организация.

Колективизацията в България

В СССР колективизацията се въвежда от Сталин в края на 20-те години и се създават колективните ферми - колхози и държавни земеделски стопанства совхози. В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в ТКЗС-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска кооперация - ТКЗС. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта. [2]

Вижте също


Източници

  1. Знеполски, Ивайло, Бьлгарският комунизьм. Социокултурни черти и властова траектория, стр. 201, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София, 2008
  2. Фол, А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981