Лена Улин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
== Частична филмография ==
== Частична филмография ==
* „[[Лице срещу лице]]” (1976)
* „[[Лице срещу лице]]” (1976)
* „[[Фани и Александър]]”(1982)
* „[[Фани и Александър]]” (1982)
* „[[След репетицията]]” (1984)
* „[[След репетицията]]” (1984)
* „[[Непосилната лекота на битието]]” (1988)
* „[[Непосилната лекота на битието]]” (1988)
Ред 22: Ред 22:
* „[[Деветата порта]]” (1999)
* „[[Деветата порта]]” (1999)
* „[[Шоколад (филм)|Шоколад]]” (2000)
* „[[Шоколад (филм)|Шоколад]]” (2000)
* „[[Старт към небето]]” (2001)
* „[[Кралицата на прокълнатите]]” (2002)
* „[[Кралицата на прокълнатите]]” (2002)
* „[[Наричана още]]” (2002)
* „[[Наричана още]]” (2002)

Версия от 16:59, 30 януари 2010

Лена Улин
шведска актриса
3 юни 2015 г.
Родена
Активен периодот 1976 г.
Семейство
СъпругЛасе Халстрьом (1994)

Уебсайт
Лена Улин в Общомедия

Лена Мария Йона Улин (Шаблон:Lang-sv) е шведска филмова, театрална и телевизионна актриса. Като дъщеря на актьорите Стиг Улин и Брита Холмбери от рано проявява интерес към драмата. След като два пъти кандидатства в Театралната академия в Стокхолм и не я приемат, тя решава да опита късмета си в медицината като медицинска сестра, където влиза още на първата година. Решава да се пробва за трети път, след настояването на Ингмар Бергман, който е приятел на семейството, а баща ѝ е участвал в шест от неговите филми. Успехът за Лена идва на третия път. Лена става студентката с най-висок успех, която завършва през октомври 1974 г. Театралната академия, след което бързо се превръща във възходяща звезда. Така през 1976 г. дебютира в киното именно във филма на Бергман „Лице срещу лице”. През 1990 г. получава номинация за „Оскар” за ролята си в „Enemies: A Love Story” (1989). За своя любима роля Лена смята героинята си Ирина от „Наричана още”. Към 2010 г. се е снимала в 42 филма.

Частична филмография

Външни препратки

Шаблон:Актьор-мъниче Шаблон:Швеция-мъниче