Публицистика: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м корекция на меп, без подточки, латински |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
⚫ | '''Публицистика''' ({{lang-la|publicus – обществен}}), в широк смисъл на думата, може да се разбира като обширна обществено-политическа дейност, при която се използват разнообразни словесни средства за въздействие върху общественото мнение, в далечното минало предимно с живо слово, по-късно чрез писмени апели към общественото съзнание и след [[14 век]], когато книгопечатането се разпространява предимно с печатно слово в разнообразните му форми: [[книга|книги]], [[брошура|брошури]], [[позив]]и, [[манифест]]и, [[периодични издания]], кореспонденции, интервюта при неограничен предмет на публикациите. |
||
'''Публицистика''' (от [[латинки език|латински]] publicus – обществен): |
|||
⚫ | |||
Макар в публицистиката на преден план да стоят актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми, не са изключени и актуални въпроси, тясно свързани с литературата и изкуствата. По тази причина много видни литератори и културоведи се изявяват и като авторитетни публицисти, воюващи не само за правда в живота, но и в изкуството. Затова с публицистиката тясно са свързани и литературни страници на всекидневната преса, където се изказват по актуални проблеми много литератори и културни дейци не само като художници на словото, но и като публицисти. |
Макар в публицистиката на преден план да стоят актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми, не са изключени и актуални въпроси, тясно свързани с литературата и изкуствата. По тази причина много видни литератори и културоведи се изявяват и като авторитетни публицисти, воюващи не само за правда в живота, но и в изкуството. Затова с публицистиката тясно са свързани и литературни страници на всекидневната преса, където се изказват по актуални проблеми много литератори и културни дейци не само като художници на словото, но и като публицисти. |
||
В тесен смисъл на думата публицистиката е важен конститутивен компонент на редица жанрове на [[проза]]та начело с [[очерк]], [[есе]], [[мемоари]], [[фейлетон]], [[памфлет]], [[пътепис]] и [[романизирана биография]], обединени в един от нейните най-широко разпространени видове – [[документалистика]]та. |
|||
[[Категория:Публицистика| ]] |
[[Категория:Публицистика| ]] |
||
[[az:Publisistika]] |
|||
[[ca:Article d'opinió]] |
|||
[[cv:Публицистика]] |
|||
[[cs:Publicistika]] |
[[cs:Publicistika]] |
||
[[en:Opinion journalism]] |
|||
[[de:Publizistik]] |
|||
[[es:Opinión (periodismo)]] |
|||
[[ |
[[hr:Publicistika]] |
||
[[he:פובליציסטיקה]] |
|||
[[pl:Publicystyka]] |
[[pl:Publicystyka]] |
||
[[kaa:Publitsistika]] |
|||
[[ru:Публицистика]] |
[[ru:Публицистика]] |
||
[[sk:Publicistika]] |
[[sk:Publicistika]] |
||
[[sv:Publicist]] |
|||
[[uk:Публіцист]] |
|||
[[uk:Публіцистика]] |
Версия от 16:33, 4 март 2010
Публицистика (Шаблон:Lang-la), в широк смисъл на думата, може да се разбира като обширна обществено-политическа дейност, при която се използват разнообразни словесни средства за въздействие върху общественото мнение, в далечното минало предимно с живо слово, по-късно чрез писмени апели към общественото съзнание и след 14 век, когато книгопечатането се разпространява предимно с печатно слово в разнообразните му форми: книги, брошури, позиви, манифести, периодични издания, кореспонденции, интервюта при неограничен предмет на публикациите.
Макар в публицистиката на преден план да стоят актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми, не са изключени и актуални въпроси, тясно свързани с литературата и изкуствата. По тази причина много видни литератори и културоведи се изявяват и като авторитетни публицисти, воюващи не само за правда в живота, но и в изкуството. Затова с публицистиката тясно са свързани и литературни страници на всекидневната преса, където се изказват по актуални проблеми много литератори и културни дейци не само като художници на словото, но и като публицисти.
В тесен смисъл на думата публицистиката е важен конститутивен компонент на редица жанрове на прозата начело с очерк, есе, мемоари, фейлетон, памфлет, пътепис и романизирана биография, обединени в един от нейните най-широко разпространени видове – документалистиката.