Европейска конституция: Разлика между версии
DSisyphBot (беседа | приноси) м Робот Промяна: ro:Tratatul de instituire a unei Constituții pentru Europa |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
==История== |
==История== |
||
===Проектодоговор=== |
===Проектодоговор=== |
||
Европейската конституция има за цел да кодифицира двата основни договора на Европейския съюз - [[Договор от Рим|Договорът от Рим]] от 1957 г. и [[Маастрихтски договор|Договорът от Маастрихт]] от 1992 г., модифицирани от договорите от [[Договор от Амстердам|Амстердам]] (1997) и [[Договор от Ница|Ница]] (2001). Смята се, че дебатът за бъдещето на Европа започва от реч на германския външен министър [[Йошка Фишер]] в Берлин през 2000 г.<ref>[http://www.rewi.hu-berlin.de/WHI/english/fce/fcespez2/fischerengl.htm "From Confederacy to Federation - Thoughts on the finality of European integration", Joschka Fischer, 12 Май 2000]</ref> Процесът започва след [[Декларация от Лаакен|Декларацията от Лаакен]], когато е създаден Европейският конвент с председател бившият френски президент [[Валери Жискар д'Естен]], чиято цел е да създаде проект за конституция. Проектодоговорът е публикуван през |
Европейската конституция има за цел да кодифицира двата основни договора на Европейския съюз - [[Договор от Рим|Договорът от Рим]] от 1957 г. и [[Маастрихтски договор|Договорът от Маастрихт]] от 1992 г., модифицирани от договорите от [[Договор от Амстердам|Амстердам]] (1997) и [[Договор от Ница|Ница]] (2001). Смята се, че дебатът за бъдещето на Европа започва от реч на германския външен министър [[Йошка Фишер]] в Берлин през 2000 г.<ref>[http://www.rewi.hu-berlin.de/WHI/english/fce/fcespez2/fischerengl.htm "From Confederacy to Federation - Thoughts on the finality of European integration", Joschka Fischer, 12 Май 2000]</ref> Процесът започва след [[Декларация от Лаакен|Декларацията от Лаакен]], когато е създаден Европейският конвент с председател бившият френски президент [[Валери Жискар д'Естен]], чиято цел е да създаде проект за конституция. Проектодоговорът е публикуван през юли 2003 г.<ref>[http://european-convention.eu.int/DraftTreaty.asp?lang=EN Проект на договор за създаване на Конституция за Европа (.pdf)]</ref> След дълги обсъждания и спорове около предложението за гласуване с квалифицирано мнозинство, финалният текст е одобрен през юни 2004 г. и подписан от представители на страните-членки на 29 октомври 2004 г.<ref>[http://www.duma.bg/2004/1004/301004/sviat/sv-1.html ''Подписаха евроконституцията'', Дума, 30.10.2004 г.]</ref> |
||
===Ратификация=== |
===Ратификация=== |
Версия от 09:29, 13 юли 2010
Евпропейската конституция, или официално Treaty establishing a Constitution for Europe (Договор установяващ Конституция за Европа), е неуспешен договор, целящ създаването на конституция на Европейския съюз. Той е подписан през 2004 г. от представители на всички държави-членки на Съюза, но е отхвърлен след два неуспешни референдума за неговото ратифициране във Франция и Холандия. Ако е била приета, Конституцията е щяла да влезе в сила на 1 Ноември 2006 г.
История
Проектодоговор
Европейската конституция има за цел да кодифицира двата основни договора на Европейския съюз - Договорът от Рим от 1957 г. и Договорът от Маастрихт от 1992 г., модифицирани от договорите от Амстердам (1997) и Ница (2001). Смята се, че дебатът за бъдещето на Европа започва от реч на германския външен министър Йошка Фишер в Берлин през 2000 г.[1] Процесът започва след Декларацията от Лаакен, когато е създаден Европейският конвент с председател бившият френски президент Валери Жискар д'Естен, чиято цел е да създаде проект за конституция. Проектодоговорът е публикуван през юли 2003 г.[2] След дълги обсъждания и спорове около предложението за гласуване с квалифицирано мнозинство, финалният текст е одобрен през юни 2004 г. и подписан от представители на страните-членки на 29 октомври 2004 г.[3]
Ратификация
Отначало се очаква, че всички страни ще ратифицират договора на ниво парламент, където той да мине безпроблемно, предвид подкрепата на всички управляващи правителства и одобрението на мнозинството от Европейския парламент. Първата държава, която изпробва подкрепата на обществото е Испания, където на 20 февруари 2005 договорът е подкрепен чрез референдум от близо 77% от гласувалите (42%). Изненадващо британският министър-председател Тони Блеър също обещава провеждането на референдум. До такъв обаче не стига, защото договорът е отхвърлен във Франция на 29 Май[4] и в Холандия на 1 Юни 2005 г.[5] Общо договорът е ратифициран от 18 страни-членки (включително от България и Румъния, които по това време са кандидат-членки), отхвърлен е от 2, а 7 други са отложили процеса на ратифициране за неопределен период.
Дебат за бъдещето на конституцията
Провалът на договора във Франция и Холандия е сериозен удар за Европейския съюз, защото тези две страни са смятани за отдадени поддръжници на европейския проект. Впоследствие текстът на договора е пренаписан от Групата Амато (по името на бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато), официално Активен комитет за европейска демокрация (ACED), група от високопоставени европейски политици.[6] По време на немското председателство на Съюза e предложен нов договор - Договор от Лисабон - който да замени първоначалния проект за Конституция. [7]
На 12 юни 2008 Лисабонският договор също е отхвърлен на референдум в Ирландия.[8]
Структура на Договора за Конституция
Договорът за Конституция на ЕС се състои от четири части с еднаква важност.[9] Той започва с Преамбюл с позоваване на историята и наследството на Европа и с решимостта ѝ да преодолее различията. Следват:
- Част I, посветена на принципите, целите и институциите на реформирания Европейски съюз
- Част II, състояща се от Европейската харта за основните права
- Част III с разпоредби за управление на политиките и функционирането на Съюза. Описани са вътрешните и външните политики на Съюза, включително правилата на вътрешния пазар, икономическия и валутен съюз, установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, общата външна политика и политиката на сигурност и функционирането на институциите.
- Част IV съдържа общи и заключителни разпоредби, включително влизането в сила и процедурата за ревизиране на Конституцията, както и отмяната на предишните договори.
Към Конституцията са приложени определен брой протоколи, сред които Протокол за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, Протокол за прилагането на принципа на субсидиарността и пропорционалността, Протокол за еврогрупата, Протокол за изменение на договора за ЕВРАТОМ, Протокол за преходните разпоредби, засягащи институциите и останалите органи на Съюза.
В добавка към Заключителния акт на Конституцията са приложени голям брой декларации.
Вижте още
Източници
- ↑ "From Confederacy to Federation - Thoughts on the finality of European integration", Joschka Fischer, 12 Май 2000
- ↑ Проект на договор за създаване на Конституция за Европа (.pdf)
- ↑ Подписаха евроконституцията, Дума, 30.10.2004 г.
- ↑ Франция отхвърли Европейската конституция, Mediapool, 30. 05. 2005 г.
- ↑ Холандия отхвърля Евроконституцията, Wikinews, 02. 06. 2005 г.
- ↑ ACED - Action Committee for European Democracy
- ↑ Reform Treaty, Нели Огнянова, 24. 06. 2007 г.
- ↑ Ирландия отхвърля Лисабонския договор, иде голяма бъркотия в ЕС
- ↑ Конституция за Европа, www.evropa.bg