Емерих Фривалдски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
От 1833 до 1870 организира седем природоначуни експедиции на Балканите (по-голямата част от който по това време е част от Отоманската империя) и веднъж сам посещава Балканите. От значение за флората и фауната на България за първите две експедиции (през 1833 и 1834-1837 г.) |
От 1833 до 1870 организира седем природоначуни експедиции на Балканите (по-голямата част от който по това време е част от Отоманската империя) и веднъж сам посещава Балканите. От значение за флората и фауната на България за първите две експедиции (през 1833 и 1834-1837 г.) |
||
На базата на събраните материали е описал голям брой растения и животни, нови за науката. Сред по-известните от тях са растението [[Родопски силивряк]] (''Haberlea rhodopensis'' Friv.), известно също като "възкръсващо растение", тъй като в отделни случаи изсушени (хербаризирани) растения, след като бъдат отново навлажнени, "оживяват" до 30 месеца след изсушаването им(!) Друг вид, описан от Фривалдски като нов за науката, е познатата на всички гугутка (''Streptopelia decaocto'' Friv.). Родината на тази птица е Индия. През 17-18 век започва да се разпространява на северозапад и през първата половина на 19-ти век е достигнала до Балканския полуостров, където я намират хората от експедициите на Фривалдски. |
На базата на събраните материали е описал голям брой растения и животни, нови за науката. Сред по-известните от тях са растението [[Родопски силивряк]] (''Haberlea rhodopensis'' Friv.), известно също като "възкръсващо растение", тъй като {{факт|в отделни случаи изсушени (хербаризирани) растения, след като бъдат отново навлажнени, "оживяват" до 30 месеца след изсушаването им(!)}} Друг вид, описан от Фривалдски като нов за науката, е познатата на всички гугутка (''Streptopelia decaocto'' Friv.). Родината на тази птица е Индия. През 17-18 век започва да се разпространява на северозапад и през първата половина на 19-ти век е достигнала до Балканския полуостров, където я намират хората от експедициите на Фривалдски. |
||
[[Категория:Унгарски учени|Фривалски, Имре]] |
[[Категория:Унгарски учени|Фривалски, Имре]] |
||
Версия от 11:59, 3 август 2010
| Емерих (Имре) Фривалдски | |
| унгарски ботаник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Емерих (Имре) Фривалдски в Общомедия | |
Д-р Емерих (Имре) Фривалдски фон Фривалд (Шаблон:Lang-hu) (1799-1870) е унгарски ботаник и ентомолог. Уредник на националния музей в Будапеща (1822-51). През първата половина на 19-ти век, покрай събирането на растения и животни за Националния музей в Будапеща, се заема и с проучване на флората и фауната на Балканския полуостров.
От 1833 до 1870 организира седем природоначуни експедиции на Балканите (по-голямата част от който по това време е част от Отоманската империя) и веднъж сам посещава Балканите. От значение за флората и фауната на България за първите две експедиции (през 1833 и 1834-1837 г.)
На базата на събраните материали е описал голям брой растения и животни, нови за науката. Сред по-известните от тях са растението Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis Friv.), известно също като "възкръсващо растение", тъй като в отделни случаи изсушени (хербаризирани) растения, след като бъдат отново навлажнени, "оживяват" до 30 месеца след изсушаването им(!)[източник?] Друг вид, описан от Фривалдски като нов за науката, е познатата на всички гугутка (Streptopelia decaocto Friv.). Родината на тази птица е Индия. През 17-18 век започва да се разпространява на северозапад и през първата половина на 19-ти век е достигнала до Балканския полуостров, където я намират хората от експедициите на Фривалдски.