Нация: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: be:Нацыя |
м Робот Добавяне: si:දේශය |
||
Ред 86: | Ред 86: | ||
[[sc:Natzione]] |
[[sc:Natzione]] |
||
[[scn:Nazziuni]] |
[[scn:Nazziuni]] |
||
[[si:දේශය]] |
|||
[[simple:Nation]] |
[[simple:Nation]] |
||
[[sk:Národ]] |
[[sk:Národ]] |
Версия от 19:39, 7 август 2010
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Съществуват противоречия и различни гледни точки при дефиницията на нация. Едно от възможните определения е хора с общо минало, култура, език, общ национален пазар, единна териториална обособеност и единно самосъзнание.
Обособяване на нацията
Възникването на нацията е свързано с развитието на производствените отношения, създаване на общ пазар, обща култура и език. Този процес се развива по различен начин и с различни темпове на различни места и зависи от специфичните условия. През средновековието обединителните звена, които свързват в едно цяло разнородните етнически групи са държавата, религията и етническата култура. По-късно се формират регионални общности, съвпадащи с определени географски области, които имат известна политическа обособеност и специфични за всяка от тях културни ценности. В тези бързо формиращи се общности започва постепенно да се заражда съзнанието за принадлежност към една обща група от хора, обвързани с еднаква и специфична за всяка от тях идентичност, което всъщност е зараждащият се национализъм.
Ъ. Гелнър в своята книга "Нации и национализъм" /С. 1999/ дава следното определение за нация "Един човек принадлежи към една нация само тогава, когато всички други нейни членове го признават за такъв".