Морис Дрюон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sl:Maurice Druon
форматиране, снимка
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име= Морис Дрюон
| име= Морис Дрюон
| портрет=
| портрет= Maurice Druon.jpg
| описание= френски писател
| описание= френски писател
| наставка=
| наставка=
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Морис Дрюон''' (на [[френски]] ''Maurice Druon'') е френски [[писател]]-[[роман]]ист, [[академик]]. Сред най-известните му романи са "[[Железният крал]]" (1955), "[[Удушената кралица]]" (1955), "[[Отровите на короната]]" (1956), "[[Законът на мъжете]]" (1957), "[[Френската вълчица]]" (1959), "[[Лилията и лъвът]]" (1960), "[[Как един крал погубва Франция]]" (1977).
'''Морис Дрюон''' (на [[френски]] ''Maurice Druon'') е френски [[писател]]-[[роман]]ист, [[академик]]. Известен е със своите исторически романи.


== Биография ==


Морис Дрюон е роден в Париж на [[23 април] [[1918]] г. Баща му, Лазар Кесел, е руснак от Оренбург, който през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Приема фамилията на втория си баща.



Морис Дрюон е роден в Париж на 23 април 1918 г. Баща му, Лазар Кесел, е руснак от Оренбург, който през 1908 напуска Русия и се установява в Ница. Приема фамилията на втория си баща.
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел Дрюон пише "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език.
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел Дрюон пише "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език.
Ред 26: Ред 23:
През 2006 г. Дрюон става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.
През 2006 г. Дрюон става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.


== Съчинения ==


*"[[Железният крал (роман)|Железният крал]]" (1955)

*"[[Удушената кралица (роман)|Удушената кралица]]" (1955)

*"[[Отровите на короната (роман)|Отровите на короната]]" (1956)

*"[[Законът на мъжете (роман)|Законът на мъжете]]" (1957)

*"[[Александър Велики (роман)|Александър Велики]]" (1958)

*"[[Френската вълчица (роман)|Френската вълчица]]" (1959)

*"[[Лилията и лъвът (роман)|Лилията и лъвът]]" (1960)
*"[[Как един крал погубва Франция (роман)|Как един крал погубва Франция]]" (1977)












{{сорткат|Дрюон, Морис}}
{{сорткат|Дрюон, Морис}}

Версия от 10:59, 25 август 2010

Морис Дрюон
Maurice Druon
френски писател

Роден
Починал
ПогребанФранция

ПартияСбор за Републиката
Активен периодот 1942 г.
НаградиГонкур (1948)
Семейство

Уебсайт
Морис Дрюон в Общомедия

Морис Дрюон (на френски Maurice Druon) е френски писател-романист, академик. Известен е със своите исторически романи.

Биография

Морис Дрюон е роден в Париж на [[23 април] 1918 г. Баща му, Лазар Кесел, е руснак от Оренбург, който през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Приема фамилията на втория си баща.

Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел Дрюон пише "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи, издадени през 50-те години - "Прокълнатите крале". С тях става един от малкото западни автори превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в Съветския съюз.

През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си "Големите семейства". През 1966 г. става член на Френската академия. Бил е министър на културата на Франция (през 1973-1974), депутат в Националното събрание, депутат в европарламента. Убеден голист.

През 2006 г. Дрюон става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.

Съчинения

Шаблон:Франция-мъниче Шаблон:Писател-мъниче