Читалище: Разлика между версии
Xakepxakep (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Xakepxakep (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Читалището''' е типична за [[България]] обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност.Обикновенно читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси кадето се разиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. |
'''Читалището''' е типична за [[България]] обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност.Обикновенно читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси кадето се разиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. |
||
За разлика от селските читалища в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен/или духов/ оркестър,смесен хор и народен ансамбъл. |
За разлика от селските читалища в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен /или духов/ оркестър,смесен хор и народен ансамбъл. |
||
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] г. в [[Свищов]], [[Лом]] и [[Шумен]]. Плод на усилията на по-заможни и просветени възрожденци са над 130-те читалища, работещи по времето на българското Възраждане. |
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] г. в [[Свищов]], [[Лом]] и [[Шумен]]. Плод на усилията на по-заможни и просветени възрожденци са над 130-те читалища, работещи по времето на българското Възраждане. |
||
Версия от 22:01, 12 септември 2011
Читалището е типична за България обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност.Обикновенно читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси кадето се разиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен /или духов/ оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. Плод на усилията на по-заможни и просветени възрожденци са над 130-те читалища, работещи по времето на българското Възраждане.
Към настоящия момент броят на регистрираните читалища в България е 3417[1]
През втората половина на 20 век подобна културно-просветна функция изпълняват също и създаваните по съветски образец културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които се финансират пряко от предприятия или организации.
Източници
- ↑ Регистър на читалищата в България (посетен на 20 април 2009)