Киликийска порта

Виадукт по ж.п. линията в Тавър

Автомагистралата през прохода

Подвозът за османските армии в Месопотамия и Леванта преминава през прохода по време на Първата световна война - снимка от Германския държавен архив, 1916 г.

Киликийската порта (на турски: Gülek Boğazı) е проход през който минава главния път между Европа и Азия, и по-точно с Леванта и цяла Ориента. Намира се в Мала Азия между Киликия с долината Чукурова на Средиземно море и Анатолийското плато. Проходът минава по тясната долина на река Гьоколюк.

Вратата между Европа и Азия преминават през Тавър и по-точно между хребета на Българската планина и Антитавър или още и Киликийски или Арменски Тавър, част от Източен Тавър. Южният край на прохода започва на 44 км северно от Тарс, вилает Мерсин, а северния му е във вилает Адана, продължавайки на север към Кападокия.

Разстоянието от Анатолийското плато до Киликия с античния киликийски Декаполис е около 110 км (68 мили). В най-високата си част проходът е на 1,125 m в Анатолия, средната му надморска височина е 1,050 m (3,445 ft), а в Киликия започва на 828 m.

В древността, проходът се е наричала на древногръцки Киликийска порта, а кръстоносците я наричат Юдайска порта, а на арабски е Дарб ас-Салама. Турското си днешно име получава по арменското село Годулак на входа на портата.

До началото на 20 век, оттук не е било възможно да преминават превозни средства. Като стратегически важна артерия от Анатолия към Сирия, много армии нахлуват оттук в Близкия изток. Оттук преминават хетите, похода на десетте хиляди гърци на Анабасис Ксенофон, и войските на Александър Велики, който преминавайки оттук се рекогностицира за битката при Иса. По времето на римския император Каракала, древния път е ремонтиран и разширен. Оттук преминава Свети Павел от Тарс и рицарите от Първия кръстоносен поход.

Предходно през 878 г., тук се разиграва една от най-важните битки в арабо-византийския конфликт, между император Василий I и арабите под предводителството на Абдула ибн Рашид. През 1833 г. египетския султан Ибрахим паша се отправя срещу своя османски сюзерен през портата, преминавайки я с войската си и въоръжението натоварени на камили.

По византийско и османско време, охраната на Киликийската порта е била поверена на дервентджии-българи, специално заселени в областта откъдето носи и името си близката планина. За тях разказва Караманската хроника.

В края на 19 век става актуален проекта за прокарване на пряка ж.п. връзка между Цариград и Багдад, по чието трасе най-голяма пречка се оказва Киликийската порта, която благодарение на германската инжинерна мисъл е успешно преодоляна и през нея с едни изключително сложни от инженерна гледна точка виадукти и тунели преминава Тавър експрес, продължение на Ориент експрес. Теснолинейната първоначално ж.п. линия е открита през 1918-а година по време на Първата световна война, като през нея са превозени османските войски към Месопотамия.

Източници

• Киликийската порта (на английски)