Куршумли хан: Разлика между версии
Редакция без резюме |
GrouchoBot (беседа | приноси) м r2.6.4) (Робот Добавяне: sh:Kuršumli han |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
[[mk:Куршумли ан]] |
[[mk:Куршумли ан]] |
||
[[sh:Kuršumli han]] |
|||
[[sr:Куршумли хан]] |
[[sr:Куршумли хан]] |
||
Версия от 16:54, 5 ноември 2011
Куршумли хан (Шаблон:Lang-mk) е бивш хан, гостилница от османско време в Скопие, днес в Република Македония. Намира се на левия бряг на река Вардар, на някогашната железарска чаршия в Скопие, в двора на „Музея на Македония“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.[1]
История
Първоначално се смята, че сградата е византийска, но по-късно се счита за турска направа[1] и се приписва на ктитора Муслихудин Абдул Гани ел Мадини, ктитор и на Дюкянджик джамия в 1549 година.
От своето построяване Куршумли хан сменя своето предназначение. Първоначално е гостилница до 1878 година, когато е превърнат във вилаетски затвор. В него лежат много български революционери, особено след Винишката афера.
От 1904 година до 1914 година отново изпълнява функциите на хан.
Архитектура
Куршумли хан има площ от 2800 m2 и е голямо четвъртито каменно здание с 60 помешения на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с олово (от там името Куршумли). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи - за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.[2]
Бележки
- ↑ а б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 12.
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 780.
