Стара скопска чаршия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стара чаршия
Стара чаршија
Улица „Белградска“ е сред основните артерии, минаващи през чаршията
Улица „Белградска“ е сред основните артерии, минаващи през чаршията
Centar Municipality OSM.svg
42.0008° с. ш. 21.437° и. д.
Страна Република Македония
Селище Скопие
Стара чаршия в Общомедия
Старата чаршия в годините на българското управление от 1941 - 1944 г.

Старата скопска чаршия (на македонска литературна норма: Стара скопска чаршија) е търговска и културно-историческа част в столицата на Република Македония Скопие и е сред най-големите забележителности на града. Това е най-големият покрит пазар на Балканите след Капалъчаршъ в Истанбул.

Чаршията се простира от Каменния мост до Битпазар и от Калето до река Серава.[1] Според административното деление на града чаршията попада в общините Чаир и Център. Там е разположен безистенът, който е историческа забележителност.

Първите документирани данни за построяването на търговски център на мястото на днешната чаршия датират от XII век[2]. По време на османското владичество на Скопие мястото бързо прераства в най-големия търговски дял на града, в който се изграждат множество джамии, ханове, кервансараи и други османски сгради и паметници. Чаршията претърпява големи щети по време на земетресенията в 1555 и 1963 година, както и от пожара в 1689 година. Тя пострадва и през световните войни, след което няколко пъти е обновявана.

В Скопската чаршия преобладава османската архитектура, въпреки че са забележими и остатъци от византийската, а в последно време се наблюдава навлизане на модерната архитектура. В района на Скопската чаршия и в неговите околности са останали няколко джамии, 2 църкви и часовникова кула, а през втората половина на XX век са построени и сградите, които са днес Музеят на Македония и Музеят на съвременното изкуство. За развитието на чаршията в историята, нейната културна стойност и занаятите, които са били представени, свидетелстват експонатите, изложени в Музея на Старата скопска чаршия, разположен в рамките на Сули хан.

Със Закона за Старата скопска чаршия, приет от Събранието на Република Македония на 13 октомври 2008 г., чаршията е обявена за обект на културното наследство от особено значение и оттогава е под постоянна защита на държавата[3]. В началото на 2010 година започва да се провежда петгодишна програма за съживяване на чаршията, която има за цел възстановяване на обекти, поддръжка на занаятите, както и постигане на икономическо и културно развитие на пространството на чаршията[4].

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранен период[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите археологически находки от Скопското кале сочат, че околното място е населено още в 4000 години пр.н.е., а първите исторически данни сочат, че първите заселници на пространството са пеоните в VI век пр.н.е.[5]

Със завладяването на Скупи (древен град близо до днешно Скопие) от римляните започва строителството на храмове, бани и театри. Градът става религиозен и културен център в Римската империя, което води и до развитието на пространството на днешната чаршия.

В 518 г. Скупи е разрушен от катастрофално земетресение. С идването на власт на император Юстиниан I е построена новово селище на отдалечено място от разрушения град. Въпреки това населението, напускащо града, за да се предпази, се заселва на хълм, на който Юстиниан построява днешното Кале.[5]

След падането на Преслав в борбата за опазване на Първата българска държава Скопие получава стратегическо, политическо, икономическо и културно значение, а пространството около Скопското кале е оградено с укрепления. По времето на цар Самуил на фасадата е построена голяма градска порта, която служи за защита от атаките на византийския император Василий II в 1001 година.[6]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Самуиловото царство под византийска власт в 1018 година, император Василий II превръща града в център на тема и църковно средище. С идването на власт на династията на Комнините в началото на XII век градът е избавен от постоянната военна заплаха и в този сравнително мирен период е отбелязан значителен растеж. Развитието е отбелязано с изграждането на отбранителни кули и укрепления в Долния град, както и на манастири и църкви. Растежът на търговията на града спомага да се разчуе като търговски център, което се вижда от наличието на панари и неделен пазар. Започва да става невъзможно за търговците да продадат стоката си в един ден и постепенно започват да нощуват на манастирската поляна към манастира „Свети Георги Скоропостижник“. Управата на манастира обаче не им позволила да вдигнат там постоянни постройки и затова търговците започват да се подслоняват в Долния град, чиито врати вечер се затваряли. Така постепенно започва заселването на вътрешността на града, започвайки от северната и стигайки до южната порта. Към края на XII век, вече са вдигнати трайни постройки за съхранение на стоките и са въведени такси за ползване на земята. Започва продажбата на стоки в тези пространства, не само по време на пазарните дни, но и извън тях, с което на практика е създаден търговска площ, която се е развила в днешната чаршия.[7]

По време на XIII век, търговскиата площ продължава да се развива, дори след нови военни премеждия, грабежи и други нещастия, сполетели града. Броят на дюкяните започва да расте, а търговската площ е разширена и около северната порта, вътрешността на Долния град и около църквата „Рождество на Пресвета Богородица“.[8]

Въпреки постоянните военни сблъсъци, градът през този период получава първия си търговски център, търговско-занаятчийска постройка, която по това време е била една от най-големите и най-скъпите на Балканите. Тази сграда се намира в южната част на Долния град. Постройката има 15 издължени арки, под които се намира пространство, което заема площ от 1200 m2. Последните ѝ останки са били разрушени през първата половина на XX век, а тя напълно се вижда на графиката от холандския художници Якобус Хаверин, изработена в 1594 г. и публикувана в Нюрнберг.[8]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Гравюра на града на холандския худжник Якобус Хаверин в 1594 година.

Големи промени в архитектурния характер на чаршията настават по време на втория османски наместник на Скопие, Исак бей и по време на неговия син Иса бей Исакович. Върху основите на манастира „Свети Георги Скоропостижник“ Исак бей започва да строи Султан Мурад джамия, чийто градеж завършва в 1436 година. В 1438 година в пространството на манастирската поляна започва да гради Исхакбеговата (Шарената) джамия, в която е построено тюрбе, в което е погребан. След смъртта му неговият син Иса бей, започвайки от 1445 и стигайки до 1469 година построява множество обекти на мястото на чаршията, необходими за развитието на чаршията. По неговово време са построени безистенът, Чифте хамам, Сули хан, Капан хан и други. След смъртта на Иса бей по негова поръка е построена Исабеговата джамия (1475). След това са построени Хаджикасамова джамия (1489 - 1490) и Мустафа паша джамия (1492).[9]

В периода 1489 - 1497 година Даут паша изгражда много видни обекти на чаршията, сред които е Даут паша хамам.[9]

В периода на XVI и XVII век, чаршията достигна своя стопански зенит, превръщайки се в една от най-големите ориенталски чаршии на Балканите. Забързаното развоитие на търговията и изграждането на нови дюкяни и продълава и след това. В 1504 година, в непосредствена близост до чаршията, Яхия паша издига джамия, която днес негова чест е позната како Яхия паша джамия.[10] Забележително в този период е че се появяват много по-малки чаршии, в зависимост от занаятите, които се практикуват в местността. Така в чаршията се появяват кожарски, калайджийски, железарска, и други по-малки чаршии. Освен това, в чаршията започнва да работи и нощна стража.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стара скопска чаршија: За чаршијата, staracarsija.mk
  2. Old Bazaaar - Skopje, Macedonia National Tourism Portal
  3. Скопската чаршија доби заслужена заштита, Вестник „Вечер“, 15 октомври 2008 г.
  4. Почнува ревитализацијата на скопската чаршија, Вестник „Дневник“, 17 февруари 2010 г.
  5. а б Стара скопска чаршија: Историјат, sataracarsija.mk
  6. Историски преглед од најстаро време до пропаста на Самоиловото царство, Проект „Стара скопска чаршија“
  7. Настанување на чаршијата во XI и XII век, Проект „Стара скопска чаршија“.
  8. а б Старата скопска чаршија и Скопје во XIII век, Проект „Стара скопска чаршија“.
  9. а б Старата скопска чаршија во XV век, Проект „Стара скопска чаршија“.
  10. Macedonian cities - Skopje mosques, Macedonian cultural and information centre.
  11. Старата скопска чаршија во XVI век, Проект „Стара скопска чаршија“.