Стара скопска чаршия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Старата чаршия в годините на българското управление от 1941 - 1944 г.
Белградска улица е сред основните артерии, минаващи през чаршията

Старата скопска чаршия (на македонска литературна норма: Стара скопска чаршија) е търговска и културно-историческа част в Скопие, сред най-големите забележителности на града. Счита се, че това е най-големият покрит пазар на Балканите след Капалъчаршъ в Истанбул.

Районът обхваща от Камения мост до Бит-пазар и от Калето до река Серава[1]. Според административното деление на града чаршията попада в общините Чаир и Център. там е разположен безистенът, който е историческа забележителност.

Първите документирани данни за построяването на търговски център на мястото на днешната чаршия датират от 12 век[2]. По време на османското владичество на Скопие мястото бързо прераства в най-големия търговски дял на града, в който се изграждат множество джамии, ханове, кервансараи и други османски сгради и паметници. Чаршията претърпява големи щети по време на земетресенията в 1555 и 1963 година, както и от пожара в 1689 година. Тя пострадва и през световните войни, след което няколко пъти е обновявана.

В Скопската чаршия преобладава османската архитектура, въпреки че са забележими и остатъци от византийската, а в последно време се наблюдава навлизане на модерната архитектура. В района на Скопската чаршия и в неговите околности са останали няколко джамии, 2 църкви и часовникова кула, а през втората половина на 20 век са построени и сградите, които са днес Музеят на Македония и Музеят на съвременното изкуство. За развитието на чаршията в историята, нейната културна стойност и занаятите, които са били представени, свидетелстват експонатите, изложени в Музея на Старата скопска чаршия, разположен в рамките на Сули хан.

Със Закона за Старата скопска чаршия, приет от Събранието на Република Македония на 13 октомври 2008 г., чаршията е обявена за обекта на културното наследство от особено значение и оттогава е под постоянна защита на държавата[3]. В началото на 2010 година започва да се провежда петгодишна програма за съживяване на чаршията, която има за цел възстановяване на обекти, поддръжка на занаятите, както и постигане на икономическо и културно развитие на пространството на чаршията[4].

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите археологически находки от Скопското кале сочат, че околното място е населено още в 4000 години пр.н.е., а първите исторически данни сочат, че първите заселници на пространството са пеоните в 6 век пр.н.е.[5]

Със завладяването на Скупи (древен град близо до днешно Скопие) от римляните започва строителството на храмове, бани и театри. Градът става религиозен и културен център в Римската империя, което води и до развитието на пространството на днешната чаршия.

В 518 г. Скупи е разрушен от катастрофално земетресение. С идването на власт на император Юстиниан I е построена новово селище на отдалечено място от разрушения град. Въпреки това населението, напускащо града, за да се предпази, се заселва на хълм, на който Юстиниан построява днешното Кале[5].

След падането на Преслав в борбата за опазване на Първата българска държава Скопие получава стратегическо, политическо, икономическо и културно значение, а пространството около Скопското кале е оградено с укрепления. По времето на цар Самуил на фасадата е построена голяма градска порта, която служи за защита от атаките на византийския император Василий II в 1001 година[6].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стара скопска чаршија: За чаршијата, staracarsija.mk
  2. Old Bazaaar - Skopje, Macedonia National Tourism Portal
  3. Скопската чаршија доби заслужена заштита, Вестник „Вечер“, 15 октомври 2008 г.
  4. Почнува ревитализацијата на скопската чаршија, Вестник „Дневник“, 17 февруари 2010 г.
  5. а б Стара скопска чаршија: Историјат, sataracarsija.mk
  6. Историски преглед од најстаро време до пропаста на Самоиловото царство, Проект „Стара скопска чаршија“