ЗИТ-151: Разлика между версии
Началото и развитието |
Възможности на ЕИМ |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
:изваждане - 200 μs |
:изваждане - 200 μs |
||
:умножение - 1400 μs |
:умножение - 1400 μs |
||
Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. <ref>{{икона en}} [http://museum.ipsj.or.jp/en/computer/main/0001.html Компютърен музей. Исторически компютър Fujitsu Facom 230 (Fujitsu 230-30). Снимка на изчислителен център с 230-30]</ref> |
Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. <ref>{{икона en}} [http://museum.ipsj.or.jp/en/computer/main/0001.html Компютърен музей. Исторически компютър Fujitsu Facom 230 (Fujitsu 230-30). Снимка на изчислителен център с 230-30]</ref>, където ''har'' (''hartley'' - хартли) е единица количество информация равна на log<sub>2</sub>10 = 3,323 бита. |
||
==Производствено коопериране== |
==Производствено коопериране== |
Версия от 13:42, 16 декември 2011
ЗИТ-151 е наименованието на промишлено произведена серия българска електронно изчислителна машина (ЕИМ), произвеждана от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в София по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата „Фуджицу“. Производството ѝ започва с комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от Япония, като в ЗИТ се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод "репинг". Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на платката. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи - диоди и транзистори. До 1969 г. е усвоено цялото производство по технологията на лиценза, а елементната база е заменена с българска - производство на Завода за полупроводници - Ботевград.
Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът е ръководен от инженер Иван Марангозов.
Компютърна конфигурация
- Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина;
- Периферни входни устройства - четец на перфолента, четец на перфокарти;
- Изходни периферни устройства - перфоратор на перфокарти, перфоратор на перфолента, широк печат;
- Външни запаметяващи устройства - запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ)(6 бр.);
- Стандартна ЕИМ- Шкаф захранване, шкаф ЦПУ, шкаф магнитна памет (на ферити), шкаф управление на периферните устройства;
- Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW.
Възможности на ЕИМ
ЗИТ 151 притежава качествата на лицензният компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни, като са постигнати за 10 разрядна дума средна скорост на аритметичните действия :
- събиране - 58,3 μs
- изваждане - 82,5 μs
- умножение - 850 μs
При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати:
- събиране - 150 μs
- изваждане - 200 μs
- умножение - 1400 μs
Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. [1], където har (hartley - хартли) е единица количество информация равна на log210 = 3,323 бита.
Производствено коопериране
Комплектоването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързащи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина "калаена вълна". Шкафът ОЗУ (оперативното запомнящо устройство) и ПЗУ (постоянното запомнящо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ (Завод за запомнящи устройства)- гр. Велико Търново. Производството на запомнящите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. Пловдив. Електрическата пишеща машина за вход и изход на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини - Пловдив. Японските четец на карти и четеца на лента са заменени с такива устройства на чехската фирма "Аритма". Широк печат е внесен от САЩ, производство на фирмата "Хюлет пакард" (5 броя) и полското производство на бръз широк печат DW 21, произвеждан по английски лиценз.
Началото и развитието
С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се постави началото за производство на голями ЕИМ. Внедряването на тази система за производство предложи на пазара една изчислителна машина, но и създаде кадри за производство и обслужване на такава техника, внедри технология за производство непознато до тогава в България, създаде нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в Благоевград се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в Русе се произвеждат печатни пратки в Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО ИЗОТ, в Стара Загора започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в соц. лагер. Завод Електроника в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ.