Колективизация: Разлика между версии
Премахната редакция 4305931 на 83.222.166.13 (б.) |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ca:Col·lectivització |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
[[Категория:Селско стопанство]] |
[[Категория:Селско стопанство]] |
||
[[ca:Col·lectivització]] |
|||
[[cs:Kolektivizace]] |
[[cs:Kolektivizace]] |
||
[[de:Kollektivierung]] |
[[de:Kollektivierung]] |
Версия от 13:48, 30 януари 2012
Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните и растенията).
Цели
Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология - пьлен контрол вьрху обществото и поставянето му в пьлна икономическа зависимост. Колективизацията на земята позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, [1] за политическа дейност и сьздаване на мощна военна организация.
Колективизацията в България
В СССР колективизацията се въвежда от Сталин в края на 20-те години и се създават колективните ферми - колхози и държавни земеделски стопанства совхози. В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в ТКЗС-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска кооперация - ТКЗС. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта. [2]
Вижте също