Читалище: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: cs:Čitalište |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
[[bs:Čitalište]] |
[[bs:Čitalište]] |
||
[[cs:Čitalište]] |
|||
[[de:Tschitalischte]] |
[[de:Tschitalischte]] |
||
[[en:Chitalishte]] |
[[en:Chitalishte]] |
Версия от 16:01, 1 февруари 2012
Читалището е типична за България обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417[1]
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Източници
- ↑ Регистър на читалищата в България (посетен на 20 април 2009)