Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:WW2 BG 8VOZ.jpg|мини|вдясно|Възпоменателна плоча, указваща приблизителното място на създаването на VIII В.О.З.]] |
|||
'''Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона'''<ref>История на антифашиктката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 46</ref> е териториална и организациона структура на [[НОВА]] по време на Съпротивителното движение в България (1941-1944) през [[Втора световна война|Втората световна война]]. |
'''Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона'''<ref>История на антифашиктката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 46</ref> е териториална и организациона структура на [[НОВА]] по време на Съпротивителното движение в България (1941-1944) през [[Втора световна война|Втората световна война]]. |
||
Версия от 16:58, 3 септември 2012
Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона[1] е териториална и организациона структура на НОВА по време на Съпротивителното движение в България (1941-1944) през Втората световна война.
Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона на НОВА е създадена на 26-27 юли 1943 г. по време на нелегална разширена среща на Горнооряховското и Габровското окръжно ръководство на БРП (к) и РМС. Зоната е разделена на два военнооперативни района: Горнооряховски и Габровски[2]. По указание на Ц.К. на БРП (к) и Главния щаб на НОВА е сформиран щабът на зоната:
- Комендант (командир) на въстаническата зона - Борис Копчев
- Политкомисар - Иван Бъчваров
- Помощник-политкомисар - Петър Панайотов[3]
В зоната действат два партизански отряда и бойни групи:
Източници
- ↑ История на антифашиктката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 46
- ↑ Петрова С. Деветосептемврийската социалистическа революция в България, С., 1981, с. 249.
- ↑ История на антифашиктката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 46
- ↑ Петрова С. Деветосептемврийската социалистическа революция в България, С., 1981, с. 250.
|