Иво Джима

Местоположение на Иво Джима (Iōtō)

Иво Джима (Шаблон:Lang-ja) е малък остров, част от японската вулканична верига острови. Намира се на 1200 километра южно от Токио. Придобива славата си като мястото, на което се води битката за Иво Джима (февруари – март 1945) между САЩ и Япония по време на Втората световна война. По това време е направена и известната снимка „Издигането на флага над Иво Джима”. Островът е окупиран от САЩ до 1968 г., след което е върнат на Япония.

География

Територията на острова е приблизително 21 км² на 24°47′ с.ш. 141°19′ и.д. Най-високата точка се намира на планината Сурибачи в северната част на острова. Висока 169 метра, тя се смята за спящ вулкан. Иво Джима е необичайно равнинен за вулканичен остров.

Сателитна снимка на Иво Джима (Iōtō), 1999

Климат

Климатична таблица

	Яну	Фев	Мар	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Сеп	Окт	Ное	Дек	Год.
Средна максимална дневна температура (°C)	22	22	23	26	28	29	30	30	30	29	27	24	27
Средна минимална дневна температура (°C)	17	17	18	21	23	25	26	26	26	24	23	20	22
Валежи (mm)	76.2	76.2	45.7	106.7	111.8	99.1	180.3	167.6	111.8	167.6	124.5	114.3	1,381.8
Източник:http://www.vacationstogo.com/ [1]

История

Преди 1945

Преди Втората световна война Иво Джима е управляван от префектурното правителство на Токио. Преброяването на населението от юни 1943 г. сочи, че островът има население от 1018 души (533 мъже, 485 жени) обитаващи 192 домакинства в 6 селища. Островът има начално училище и един полицай. Иво Джима е обслужван от пощенски кораб от Хахаджима един път месечно, както и от кораба — Nippon Yusen веднъж на няколко месеца. Икономиката на острова се крепи на добива на сяра, отглеждането на захарна тръстика и риболов. Иво Джима е изолиран остров в центъра на Тихия океан с лоши икономически перспективи, поради което трябва да внася всичкия си ориз и консумативи от близките острови.

Дори преди началото на Втората световна война на острова има гарнизон на японския императорски флот. Той се намира в южната част на Иво Джима. Той е забранен за посещение за местното цивилно население.

През 1944 г. започва масивна военна подготовка на територията на Иво Джима в очакване на американската инвазия. През юли цялото цивилно население е евакуирано насила. От юли 1944 г. до този момент на острова вече няма постоянни обитатели.

Битката за Иво Джима

Инвазията на Иво Джима започва на 19 февруари 1945 г. и продължава до 26 март 1945 г. Битката е много важна част от Тихоокеанската война по време на Втората световна война. Морското нападение има за цел да спечели летищата на острова, които след това ще са от полза за инвазията на японската територия.

Битката е отбелязвана като една от най-ожесточените по време на войната. Позициите на армията на японския император били силно защитени с обширни бункери, скрита артилерия и 18 километра тунели. Битката е първата американска атака над японски острови. Войниците на императора защитават своите позиции упорито. От около 21 100 японски войници в началото на битката над 20 000 биват убити и 1083 биват пленени.

Една от първите задачи след стъпването на острова на американските войници била превземането на планината Сурибачи. По време на второто издигане на американския флаг на върха на четвъртия ден от битката (23 февруари), Джо Розентал – фотографира пет морски пехотинци – Айра Хейс, Майк Странк, Рени Гагнон, Харлън Блок, Франклин Съзли и Джон Брадли от медицинския корпус на флота. Снимката е отпечатана в стотици издания и придобива изключителна популярност. Тя печели наградата Пулицър за снимка през същатата година и в края на краищата се смята за един от най-значимите образи на войната и може би най-препечатваната снимка на всички времена.

През следващия месец в битка, трима от шестимата войници, издигнали флага, са убити: Странк, Блок и Съзли.

Дори след капитулацията на планината Сурибачи, японците отстояват позициите си на острова. Генерал Тадамичи Курибаши все още разполага с осем пехотни батальона, танков полк, две артилерии и три батальона с минохвъргачки, плюс 5000 артилеристи и военноморска пехота.

Дори и след като Иво Джима е на път да бъде обявен за безопасен, около 300 японски войници са оставени живи в островния лабиринт от пещери и тунели. Тези които не могат да се самоубият скрити в пещерите през деня, излизат през нощта за да дебнат за провизии. Впоследствие някои се предават и биват изненадани че американците се отнасят към тях със съчувствие като им предлагат вода, цигари, дори кафе. Последните изостанали от частта си войници (двама мъже) издържат шест години преди да се предадат през 1951 г. (други източници сочат за дата на предаване – 6 януари 1949).

Американските военни окупират Иво Джима до 1968 г., когато островът бива върнат на Япония.

Обединение на честта

На 19 февруари 1985, на 40 годишнината от деня, в който американските войски започват нападението над острова, ветерани от двете войски се събират за „Обединение на честта”. Това се случва на метри разстояние от точката, в която американските морски пехотинци стъпват на острова при десанта си.

Фото галерия

• 
  Издигането на първия американски флаг в Иво Джима
• 
  Издигането на втория американски флаг в Иво Джима
• 
  „Обединение на честта” - мемориал
• 
  Планината Сурибачи